„Не си сам“ — помисли си мъжът.
Хората познават електричеството повече от пет хиляди години, страхуват се от него и го обожествяват. Думата „електричество“ идва от гръцката дума „амбер“ — кехлибар, който древните гърци търкали в парче кожа, за да получат статично електричество. Много преди новата ера древните учени описали подробно парализиращия ефект от електричеството, произведено от змиорките и някои риби в реките и по бреговете на Египет, Гърция и Рим.
Потънал в размисли за подводния свят и зает със своята работа, той погледна крадешком към петимата плуващи бавно в басейна клиенти. Три жени и двама мъже — всички на пенсионна възраст.
Най-достойна за възхищение в това отношение беше една конкретна риба, електрическо торпедо, дала името си на оръжията, изстрелвани от подводниците. Първоизточникът на наименованието й е латинската дума „torpor“, със значение „сковавам“ или „парализирам“. Рибата има в тялото си две електрически батерии, съставени от стотици хиляди желатинови пластини. Те генерират електричество и то се транспортира из тялото им от цяла армия нервни влакна, изпълняващи ролята на кабели. Рибата използва това електричество за защита, но понякога и за лов. Спотаява се и чака жертвата си, парализира я и понякога направо я убива. По-големите риби могат да генерират до двеста волта напрежение, произвеждат повече ампери, отколкото са необходими за една електрическа бормашина.
Просто очарователно…
Той приключи и огледа творението си. Като всеки специалист по телефонни и телеграфни линии и майстор-електротехник усети гордост от чистата работа. Напоследък беше започнал да възприема боравенето с електричеството не просто като занаят, а като наука, дори като изкуство. Затвори таблото и тръгна към срещуположната част на клуба, близо до шкафчетата с дрехите на клиентите. Прикри се зад един ъгъл и зачака.
Като електрическо торпедо.
Кварталът беше отдалечен от центъра на Уест Сайд; сутрин из него не можеше да видиш тичащи за здраве или плуващи работници и служещи, но след работно време клубът се пълнеше с хора, нетърпеливи да изкарат от себе си потта и напрежението от изминалия ден.
Но на него не му трябваха много хора. Не и в момента. Всичко по реда си.
Знаеше, че клиентите щяха да го вземат за един от работниците по поддръжката и нямаше да му обърнат внимание, затова беше спокоен. Докато чакаше, махна панела на противопожарното табло и разгледа вътрешността му без особен интерес. Мислите му отново се върнаха към електрическите риби. Онези, които живееха в солени води, провеждаха електричеството в паралелни кръгове и произвеждаха по-нисък волтаж, защото солената вода беше по-добър проводник и нямаха нужда от висока мощност, за да убият плячката си. Обитателите на реките и езерата бяха „окабелени“ в серии последователно свързани нерви и произвеждаха по-голямо напрежение, за да компенсират ниската проводимост на сладката вода.
Това беше не само очарователно, но и релевантно на конкретния момент — тъкмо щеше да тества електропроводимостта на водата. Интересно му беше да разбере дали е изчислил правилно нещата.
Наложи се да чака още десетина минути, преди да чуе стъпки и да зърне един от плувците, оплешивяващ мъж към шейсетте, да шляпа с чехли покрай него на път за душовете.
Мъжът с работния комбинезон го изчака да завърти кранчетата за душа и да застане под струята.
Три минути. Пет. Сапунисване. Търкане…
С нарастващо притеснение да не бъде разкрит, той стисна здраво дистанционното управление, подобно на онова за автоматично отключване на кола, и усети как напрежението стяга мускулите му.
„Торпор“, си каза наум и беззвучно се изсмя. Това го отпусна.
Най-после плувецът излезе изпод душа и започна да се бърше. Уви хавлията около кръста и пъхна крака в чехлите. Приближи се до вратата на съблекалните и хвана дръжката. Мъжът с работния комбинезон натисна последователно два бутона на управлението.
Възрастният мъж извика и за миг замръзна на място. После отстъпи назад, втренчен в металната дръжка. Огледа ръката си и посегна бързо втори път към нея.
Глупаво, разбира се. Електричеството беше много по-бързо от човека.
Но този път нямаше шок и плувецът имаше време да размисли дали изтръпването беше от докоснат остър ръб по метала, или острата пробождаща болка се дължеше на артрита му. Всъщност мъжът му бе пуснал само няколко милиампера. Нямаше за цел да го убива. Всичко беше просто експеримент за проверка на две неща: първо, да разбере дали направеното от него дистанционно управление щеше да работи от такова разстояние през бетон и стомана. Работеше и това беше добре. Второ, какъв беше ефектът на водата върху проводимостта, измерен в цифри. Учените непрекъснато говореха за това, но никой досега не бе определил количественото му измерение за практически цели — практически цели за него означаваше да разбере колко ток ще му трябва, за да парализира човек, стъпил на мокра кожена повърхност със залепена по нея влакнеста материя, и колко — за да го убие.