Райм държеше на това повторение, защото първото претърсване на местопрестъплението беше решаващо. Ако си направил огледа повърхностно, ти заблуждаваш себе си и околните, че няма нещо, което да си заслужава труда. След това, колкото и хора да претърсват след теб, всичко ще бъде напразно.
Сакс се приготви да извърви решетката или мрежата, както я наричаха някои, като част от една съвсем различна мрежа — електрическата. Замисли се и се усмихна на играта на думи. Трябваше да каже това на Райм. Но по-късно. Сега беше време да се концентрира.
Работата на мястото на престъплението беше като обхождането на района при лов. Целта беше проста: да намериш нещо, каквото и да е, оставено от извършителя — защото той непременно е оставил някаква следа. Големият френски криминалист Едмон Локард е казал преди близо сто години, че при всяко престъпление има размяна на улики между престъпника и местопрестъплението или между престъпника и жертвата. На теория можеше и да е така, но номерът беше да откриеш тази улика, затова трябваше да си много търпелив и прецизен в работата.
Тя започна огледа от мястото, където висеше кабелът.
— Изглежда, че той…
— Или те — коригира я Райм през слушалката. — Ако зад атаката седи онази „Справедливост за…“, участниците вероятно са много.
— Прав си, Райм.
Явно искаше да я предпази от „проблем номер едно“ при събирането на улики: създаването на предварителна теория за случилото се, която те кара да действаш предубедено. Труп, кръв и димящ пистолет предполагаха, че жертвата е простреляна. И щом търсиш с вече оформен в главата си сценарий, може да стане така, че да не забележиш ножа — истинското оръжие на престъплението.
— Добре, той или те са действали отвътре — продължи тя. — Но според мен в един момент е излязъл навън, на тротоара, за да провери разстоянието, ъгъла и всичко.
— За да е сигурен, че ще уцели автобуса?
— Да.
— Добре, тогава обиколи и тротоара.
Тя тръгна по тротоара, забила поглед в краката си.
— Фасове, капачки от бира. Но около вратата и прозореца с кабела е чисто.
— Не си губи времето с тях. Не вярвам да е застанал там да пуши и да пие бира. Имайки предвид как е сглобил всичко, мисля, че е умен и съобразителен тип. Но въпреки това може да е оставил някаква следа на мястото, където е стоял. Някъде близо до сградата.
— Тук има перваз. Виж го — тя се наведе и погледна към ниско разположения издялан в камъка перваз на метър от земята. Отгоре му имаше метални шипове, за да не позволяват гълъбите и хората да се качват там, но издатината определено би могла да се използва като подстъп към прозореца. — Намерих отпечатъци на перваза. Но недостатъчно за електростатика.
— Дай да видя.
Тя наклони глава надолу и се наведе напред, така че той да може да види следата. Приличаше на отпечатък от предната част на обувка. Беше съвсем близо до сградата.
— Няма ли начин да вземеш отпечатък?
— Не. Не е достатъчно ясен. Но на пръв поглед мога да кажа, че вероятно принадлежи на мъж. Пръстите са широки, формата е квадратна. Няма пета и свод, така че не мога да кажа повече. Но това ми говори, че дори и да са били „те“, само един е действал отвън.
Тя продължи огледа на тротоара, но не откри други улики.
— Продължавай, Сакс. После влез в подстанцията.
Под нейно наблюдение двама от техническия екип от Куинс разположиха мощни халогенни лампи точно до входната врата. Тя направи снимки, после взе проби от перваза и тротоара около висящия кабел.
— И не забравяй… — започна Райм.
— … долния слой — довърши Сакс.
— Винаги си една крачка пред мен.
Всъщност не беше така. Той беше неин учител от години и ако не беше изучила решетъчния метод на претърсване, сега нямаше да е тук. Премести се в самия край и взе проби извън заградения периметър. Винаги се вземаше такава контролна проба отвън за сравнение с първата. Всяка разлика между събраното на известно разстояние от местопрестъплението и мястото, където неизвестният извършител вероятно е стоял, можеше да им покаже нещо единствено по рода си за него или за нея.
Разбира се, можеше да не открият нищо… но такава беше природата на тяхната работа. Няма нищо сигурно, но ти трябва да направиш всичко необходимо по възможно най-добрия начин.
Сакс предаде пликчетата с материалите на техниците и махна с ръка на диспечера от „Алгонкуин“, с когото бе говорила по-рано. Строг и официален не по-малко отпреди, мъжът забърза към нея.