Но това беше предвидено в системата и индикаторите за напрежението все още светеха в зелено.
Въпросът, който тревожеше диспечера, беше защо прекъсвачите на веригата в МХ-12 бяха изключили. Най-честата причина беше или ниско потребление на електроенергия, или рязкото му покачване в пиковите часове — рано сутрин, рано вечер или когато температурите се покачат и домакинствата включат климатиците.
Но нищо от това не съвпадаше с часа 11:20:20:003 сутринта в този приятен априлски ден.
— Изпрати електротехник в МХ-12. Някой от кабелите вероятно е дал накъсо. Или се е скапал…
В този момент на екрана се появи втори светлинен надпис.
Внимание! Авария.
НЮ-18 — извън строя.
Още една подстанция, тази близо до Пъремъс, Ню Джърси, беше изключила. Онази, която бе поела работата на МХ-12.
Диспечерът издаде звук — нещо средно между смях и кашляне. На лицето му се появи объркване.
— Какво става, по дяволите? Натоварването е в рамките на нормалното.
— Сензорите и индикаторите работят нормално — обади се един техник.
— Проблеми в контролния компютър? — попита диспечерът.
Електрическата мрежа на „Алгонкуин“ се управляваше от сложна програма за диспечерски контрол и управление на огромни Юникс компютри. Легендарното затъмнение в Североизточна Америка през 2003, най-голямото в историята на страната, беше предизвикано отчасти от софтуерни грешки. Днес системите не биха позволили да се случи отново подобно бедствие, но това не означаваше, че е невъзможно някой от компютрите да излезе от строя.
— Не знам — отвърна замислено един от помощниците му, — но трябва да е нещо такова. Диагностиците твърдят, че няма проблеми с проводниците и комутациите.
Диспечерът се взря в екрана на монитора в очакване на следващата логична стъпка: да ги информират коя подстанция — или подстанции — ще се включи, за да запълни дупката след изключването на НЮ-18.
Но такова съобщение не се появи.
Трите подстанции в Манхатън — 17, 10 и 13, продължаваха да подават електроенергия към двата засегнати района в града, които иначе щяха да потънат в мрак. Програмата за управление не действаше според очакваното: не достави ток от други подстанции, за да помогне. Сега количеството енергия към и от всяка от тези три подстанции растеше драматично.
Диспечерът потърка брадата си и след няколко минути чакане да се появи името на подпомагащата подстанция, се обърна към старшия си помощник:
— Прехвърлете ръчно запаси от НЮ-14 в източната част на МХ-12.
— Разбрано, сър.
След миг изчакване диспечерът извика:
— Веднага.
— Хм. Опитвам се.
— Опитваш се? Какво искаш да кажеш с това „опитвам се“? Задачата изисква няколко удара по клавишите.
— Системата не отговаря.
— Невъзможно!
Диспечерът направи няколко крачки до компютъра на операторите и бързо написа командите, които не би сгрешил дори и насън.
Нищо.
Индикаторите за напрежение бяха на края на зеленото. Жълтото вече присветваше.
— Лоша работа — измърмори някой. — Имаме сериозен проблем.
Диспечерът изтича до бюрото си и седна пред компютъра. Гранолата и чашата с гръцките атлети паднаха на пода, но той не им обърна внимание.
И ето че още една плочка от доминото падна. Трета червена точка, като лазерен лъч от автоматично оръжие, запулсира на екрана и компютърът докладва с безстрастния си глас:
Авария.
МХ-17 изключи.
— Не, не и още една! — прошепна някой.
И както преди, нито една подстанция не се включи, за да задоволи огромната нужда на нюйоркчани от електричество. Сега две подстанции вършеха работата на пет. Температурата на електрическите проводници, влизащи и излизащи от тези подстанции, започна да се покачва и показателят за нивото на напрежението навлезе в жълтата зона.
МХ-12 изключи. НЮ-18 изключи. МХ-17 изключи. Пренасочете районите към МХ-10 и МХ-13.
Диспечерът извика:
— Прехвърлете повече енергия в онези райони! Не ме интересува как, но го направете.
Една жена от съседния контролер се обади първа:
— Имам четирийсет хиляди мегавата от захранващата линия за Бронкс.
Четирийсет хиляди мегавата не бяха много и беше сериозно предизвикателство да ги придвижиш през захранващите кабели, предвидени поне за три пъти по-високо напрежение.
Друг оператор съумя да отклони малко енергия от Кънектикът.
Индикаторите продължаваха да се движат нагоре, но вече много по-бавно.
Може би щяха да овладеят положението.