Сакс му хвърли нов изпитателен поглед. После обяви, че отива горе да се преоблече.
— Някакъв проблем ли има? — го попита Лон Селито, пристигнал от Даунтаун няколко минути по-късно. — Как се чувстваш, Линк?
— Господи! Оглушахте ли всички? — развика се Райм. — Защо никой не ме чува? — обърна глава към вратата и изпъшка: — Най-после някой от друга планета ме чу. Пуласки, слава богу, че сутринта си измил ушите си. Какво носиш?
Младият мъж, отново в полицейска униформата, внесе щайгите за мляко, използвани от полицията за транспортиране на пликовете с уликите от местопрестъплението до лабораториите.
Няколко минути по-късно две от момчетата от отдела в Куинс внесоха обемист предмет, увит в найлон: кабела — убиец. Най-шантавото оръжие, виждано някога от Райм. И едно от най-ефективните. След кабела внесоха металната врата от сутерена на подстанцията, опакована по подобен начин.
— Какво стана в кафенето, Пуласки?
— Бяхте прав, сър. Имам нещо за вас.
Вдигнатата вежда на шефа му напомни, че тук титулуването не е задължително. Райм беше пенсиониран капитан от полицията. Вече нямаше право да бъде наричан „сър“, или имаше, колкото и всеки друг. Райм упорито се опитваше да отърве Пуласки от пристъпите му на неувереност. Те бяха характерни за годините му, но в тях се криеше и нещо повече. При работата по първия им съвместен случай Пуласки получи сериозна рана на главата. Това за малко не сложи край на кариерата му в органите на реда, но той успя да се задържи на борда. Ала пристъпите на объркване и дезориентация все още го навестяваха от време на време. (Решението на Пуласки да остане на работа беше предизвикано от това на Райм, който въпреки състоянието си продължаваше да работи в системата.)
Опитвайки се да помогне на младия полицай да се издигне в службата, Райм знаеше, че едно от най-важните неща в техния занаят е непробиваемо самочувствие. Може да си събрал в себе си всички таланти на света, но всичко ще е напразно, ако ти липсват топки, за да застанеш зад тях. Преди да умре, Райм искаше да види Пуласки израснал в йерархията на нюйоркската полиция и знаеше, че желанието му е осъществимо. Имаше основание да мисли така. Затова бе взел Пуласки да работи по случая заедно със Сакс. Двамата бяха неговото наследство.
Той благодари на момчетата от техническия отдел. Видя изпълнените им с възхищение погледи и предположи, че причината е модерната му лаборатория. Но всъщност причината беше друга. В криминалния отдел не бяха много хората, срещали се с Линкълн Райм. Той заемаше специално място в йерархията на полицията. Наскоро там настъпиха големи промени и шефът на отдела им беше преместен в Маями Каунти. Сега работата се движеше от няколко по-стари детективи, докато бъде назначен нов шеф. В отдела се носеха слухове, че Райм може да бъде върнат на стария си пост. Когато изпълняващият временно длъжността му бе подметнал за тази възможност, той бе напомнил, че няма начин да издържи стандартния тест — важна част от изискванията за заемането на поста. Изпитът по физическа подготовка изискваше от кандидатите много добра форма — бягане до триметрова бариера, прескачане, задържане на закононарушител, влачене на деветдесеткилограмов манекен по стълби, натискане на спусъка на пистолета шестнайсет пъти с доминиращата ръка и петнайсет с другата.
Райм отказа предложението, призна си честно, че не е в състояние да премине теста. Вероятно щеше да се справи със стена от метър — метър и половина, но нищо повече. Въпреки това предложението го поласка.
Сакс слезе по стълбите. Носеше лека светлосиня блузка, прибрана в дънките. Косата й беше измита, все още влажна и стегната с черен ластик на опашка.
В същия момент се разнесе звън, Том отиде да отвори вратата и нов гост прекрачи прага на лабораторията.
Смущението на влезлия строен и слаб мъж на средна възраст му придаваше вид на счетоводител или продавач на обувки, но Райм знаеше, че Мел Купър е един от най-добрите специалисти из криминалните лаборатории в цялата страна. С дипломи по математика, физика и органична химия, заемащ важни постове в Международната служба по идентификация и Международната лаборатория по кръвен анализ, той беше на постоянна служба в криминалния отдел на нюйоркската полиция. Но понеже именно Райм го бе отклонил преди години от пътя му към висшите етажи на властта в Ню Йорк и го бе довел в полицията, беше разбираемо защо той зарязваше всичко и хукваше към Манхатън всеки път, когато криминологът или Селито имаха нужда от него.
— Радвам се, че си на разположение, Мел.
— Хм, „на разположение“. Не се ли обади лично на шефа и не го ли заплаши с какво ли не, ако не ме освободи от случая „Хановър-Стърн“?