Начо или Неначо беше садистично копеле, отчаян наркоман, вързан на каишка от агента на ФБР чрез сложна схема, изискваща включване с весел смях, докато онзи разказваше подробно как измъчвал едно колежанче, решило да зареже наркотиците. След смеха дойде времето на разжалването и след известен период на преговори и няколко дни в килията той се превърна в едно от кученцата на Делрей. Но агентът знаеше, че трябваше да го държи на къса каишка, и от време на време да го подръпва.
— Беше Начо Джип. Но реших да го променя, Фред. Сега съм Джим.
Промени. Вълшебната думичка за деня.
— Ох, ох, като говорим за имена, откъде дойде това „Фред“? Да не съм ти приятел? Или любовница? Не си спомням да съм се представял така, нито като попълвах бележника ти за танците на бала, нито като се запознавах с родителите ти.
— Извинете, сър.
— Знаеш ли к’во. По-добре се върни на Фред. Не ти вярвам, като ми казваш „сър“.
Мъжът беше срам за човешкия род, но Делрей се бе научил да лавира при такива случаи. Никога не обиждай, но никога не се колебай да нараниш пръст или два, да му пази страх.
Страхът поражда уважение. Открай време си беше така.
— Кажи сега к’во правим. Това е важно. Доколкото си спомням, скоро ще имаш среща с големите чичковци, нали?
Ставаше дума за изслушване във връзка с искане от страна на Джип за преместване на юрисдикцията. Делрей не се тревожеше, че ще го загуби като информатор, ако съдът разреши преместването. Отдавна нямаше нужда от него. В този занаят нещата стояха така. Непрекъснато се нуждаеше от свежа кръв. Джим-Джип щеше да кандидатства пред комисията по условно освобождаване за разрешение да отиде в Джорджия. От всички щати бе избрал точно Джорджия.
— Ще бъде чудесно, ако кажеш някоя дума за мен, Фред… сър — обърна огромните си сълзливи очи към него Джим.
Уолстрийт трябваше да се поучи от майсторите по измъкване на поверителната информация. Без деривати, без просрочени сделки, без застрахователни полици и шмекерии със залаганията. Беше съвсем просто. Даваш информация с ниво на важност Х и получаваш нещо със същата степен на важност.
Ако не ти снесе, не получава нищо. Ако не си платиш, получаваш боклук.
И всичко е напълно прозрачно.
— Добре — отвърна Делрей, — каквото искаш е на масата. Да видим сега какво искам аз. Искам предварително да си наясно, че времето не чака. Нали разбираш к’во искам да кажа?
— Че някой ще го отнесе много скоро.
— Точно така. Сега слушай внимателно. Трябва да ми намериш Брент.
Пауза.
— Уилям Брент ли? Че откъде да знам къде да го търся?
Джип-Джим или Слим-Джим вдигна октавата толкова високо, че Делрей разбра веднага: той знаеше къде да открие въпросния човек.
— Джорджия в мислите ми… — запя той.
Минаха шейсет секунди в спор между Джип и Джип, докато най-после чу отговора:
— Амии… може би мога нещо… проблемът е, че има вероятност…
— Ще свършиш ли това изречение или аз да го доям?
— Чакай да проверя нещо.
Джип-Джеймс-Джим се надигна, отиде в ъгъла и започна да пише съобщение, оставяйки Делрей да се чуди откъде се взима тази параноя у хората, че някой би могъл да „чуе“ съобщенията им. Това момче ще плува в свои води в Джорджия, помисли си той и си наля от току-що сервираната му вода. Надяваше се мършавият да си свърши добре работата. Уилям Брент беше един от най-големите му успехи — бял мъж на средна възраст, не просто дебел, а разплут като портиер в „Уолмарт“. Навремето той му бе дал ключа към разплитане на един наистина мръсен заговор. Местна терористична група — расисти и сепаратисти — беше планирала серия от бомбени атентати над синагоги в петък вечер, като искаше да го направи така, че да излязат виновни ислямистките фундаменталисти. Групата имаше пари, но нямаше достатъчно хора, затова се бе сдушила с местна престъпна фамилия, също враждебно настроена към евреите и мюсюлманите. Брент бе нает от фамилията, но се запозна и скоро се хвана на въдицата на печения герой на Делрей — търговец на оръжие от Хаити, дошъл да продава ракетни гранати. Агентът му замая главата и го вербува. Изненадващо за всички Брент пое работата с вещина и сърце, сякаш цял живот се бе подготвял за този занаят. Внедри се дълбоко и в расистката група, и в семейството, и провали заговора. Така си плати дълга към обществото, но продължи да работи с Делрей в различните му проявления: като гаден наемен убиец, изкусен банков обирджия, крадец на бижута, радикален борец срещу абортите и какво ли още не. Доказа се като един от най-интелигентните му информатори. Беше истински хамелеон, втората страна на монетата с облика на Фред Делрей (преди няколко години възникна съмнение, че Брент ръководи собствена мрежа от доносници — включително и от полицията, но не намериха доказателства).