Делрей работи с него две години, докато не стана опасно за Брент и той се оттегли под топлия юрган на програмата за защита на свидетелите. Напоследък обаче се носеше слух, че в едно от новите си превъплъщения той остава в играта и има ключова роля в престъпния свят на града.
И понеже собствените му източници не донесоха нищо за Рахман и „Справедливост за…“, Делрей се сети за Уилям Брент.
Джим—Джип се върна на масата и седна на скърцащата пейка.
— Мисля, че мога да те свържа. Но за какво е всичко това, човече? Не искам онзи да ме приклещи.
„Ето ти още една сериозна разлика между Уолстрийт и бизнеса с доносници“, помисли си Делрей.
— Не, не, Джими, не ме слушаш добре. Нямам намерение да те превръщам в размазана по стената муха. Искам да те направя сватовник. Само ме слушай добре и ти обещавам, че скоро ще си ядеш прасковите под някое дърво в Джорджия.
Той плъзна по масата към него визитка само с телефонен номер.
— Кажи му да се обади на този номер. Хайде, върви.
— Ама сега ли?
— Сега.
Джип кимна към кухнята.
— Но аз още не съм обядвал.
— Боже, що за място е това? — извика Делрей и се огледа възмутено наоколо.
— Какво искаш да кажеш, Фред?
— Не можеш ли да си вземеш храната за из път?
13
Бяха изминали пет часа след атаката и напрежението в дома на Райм се бе покачило драстично. Нито една от следите не водеше до съкровището.
— Кабелът — изръмжа нервно Райм. — Откъде идва?
Купър намести за пореден път очилата на носа си. Ръкавиците бяха сложени, но преди да докосне уликата, първо ги изчетка с ролер за събиране на животински косми и тогава отвори плика. След като веднъж при анализ на веществените доказателства за един случай на щатската полиция в Ню Джърси екипът му откри няколко влакънца не от заподозрения, а от вътрешния джоб на сакото на разследващия детектив, Райм следеше зорко хората му да спазват тази манипулация. Онзи детектив беше извадил ръкавиците си от вътрешния джоб, а с тях и влакната. Гледал в един известен телевизионен сериал, че ченгето прави така и жестът му бе харесал. Следите бяха съвсем слаби, но работата на криминалистите не беше само да открият доказателствата и да ги анализират, трябваше да се убедят, че са чисти и неоспорими, за да издържат на острите нападки на адвокатите на защитата и в крайна сметка да тикнат лошите в затвора.
След онзи позорен случай в Ню Джърси Райм настояваше хората му да използват или току-що разпечатани ръкавици, или да ги изчеткат внимателно.
Купър сряза найлона с хирургическа ножица и огледа кабела. Беше дълъг около четири метра и половина и в по-голямата си част беше покрит с черна изолация. Вътре имаше не една, а много сребристи жички. В единия край се виждаше обгоряла медна пластина. Към другия край бяха прикрепени два големи медни болта с дупка в средата.
— Разбрах от момчетата от „Алгонкуин“, че ги наричат сплит болтове — каза Сакс. — Служат за разделяне на кабели. С тях е прикачил кабела към главната линия.
Тя обясни как е окачил пластината — наричаха я шина, както й бяха казали електротехниците — към висящия през прозореца край. Беше я прикрепил към кабела с два осеммилиметрови болта. Дъгата се бе получила между шината и най-близкия заземен източник — железния пилон на знака.
Райм се загледа в палеца на Сакс. Беше грапав, зачервен, със засъхнала по него кръв. Докато говореше, не спираше да го чопли, да гризе ноктите си и да се почесва по главата. Напрежението й идваше в повече, като напрежението в линията на онази подстанция на Петдесет и седма. Той видя как задълба с нокът в палеца, после, сякаш за да принуди пръста си да спре, сложи ръкавици.
Лон Селито се свърза с полицаите, изпратени да потърсят свидетели. Райм му хвърли въпросителен поглед, но детективът направи гримаса — по-грозна от онази, която обикновено изкривяваше лицето му. Беше ясно, че усилията на момчетата са били напразни. Райм отново се загледа в кабела.
— Придвижи камерата нагоре, Мел — нареди той. — И по-бавно.
Специалистът придвижи бавно ръчната камера от единия до другия край на кабела, обърна го и отново го проследи. Видяното от камерата изплува на високочестотния екран пред Райм. Той изследва внимателно всеки сантиметър.
— Завод за електропроводи „Бенингтън“, Южно Чикаго, Илинойс — измърмори. — Модел АМ-МВ-60, калибър нула, номинал 60 000 волта.
Пуласки се засмя.
— Откъде знаеш това, Линкълн? Да нямаш диплома и за жичкаджия?
— Написано е отстрани, новобранец.