— О! Не забелязах.
— Очевидно. Нашият човек е искал да отреже точно такава дължина. Какво мислиш, Мел? Според мен не е срязано на ръка.
— Съгласен съм с теб — Купър взе лупата, наведе се над края, който е бил свързан за електрическата мрежа посредством сплит болтовете, и го огледа. После насочи камерата към отрязаните краища. — Амелия?
Личният домашен механик на Райм също изследва срезовете.
— Ръчна ножовка — предположи тя.
Оказа се, че сплит болтовете бяха уникални за електро индустрията, но се използваха на много други места. Болтовете, с които кабелът беше прикрепен към железния пилон на спирката, бяха съвсем обикновени.
— Хайде да започнем със списъците — предложи Райм.
Пуласки бутна напред стоящите в ъгъла на помещението бели дъски. Сакс написа на една от тях:
„Местопрестъпление: Подстанция «Алгонкуин» «Манхатън 10», Западна петдесет и седма улица“
Другата дъска беше определена за профила на извършителя. Тя попълни и двете с откритото до този момент.
— От подстанцията ли е взел кабела? — попита Райм.
— Не. Там нямаше никакви кабели — отвърна младият полицай.
— Тогава разберете откъде се е снабдил. Звънете на „Бенингтън“.
— Разбрано.
— Добре — кимна Райм и продължи: — Имаме метални съоръжения и апаратура. Това предполага следи от инструменти. Ножовката. Да огледаме отблизо кабела.
Купър включи свързания с компютъра микроскоп за големи предмети и огледа срязания край като използва леко увеличение.
— Ножът е бил нов. Много остър.
Райм погледна със завист ръцете на специалиста, който нагласяваше сръчно фокуса и боравеше с микроскопа, но побърза да се върне към екрана.
— Да, нов е, но има счупен зъб.
— Близо до дръжката.
— Точно така.
Преди да отрежат нещо, хората обикновено поставяха три или четири пъти острието върху подготвения за рязане предмет. Ако той беше от мек алуминий, както беше в случая, счупените и изкривените зъбци, както и другите уникални за инструмента характеристики, се откриваха веднага и това помагаше използваните по време на престъплението инструменти да се свържат лесно с намерените у извършителя.
— Сега сплит болтовете.
Купър откри ясни драскотини по всички болтове и предположи, че са оставени от гаечния ключ на извършителя.
— Обичам месинга! — въздъхна доволно Райм. — Явно е работил с често използвани инструменти. Все повече ми прилича на вътрешен човек.
Селито приключи разговора си и се върна при тях.
— Нищо. Някой видял някого в син работен комбинезон. Но било около час след взрива. Когато целият шибан квартал е бил пълен с хора на „Алгонкуин“, облечени в шибани сини работни облекла.
— Ти какво откри, новобранец? — изгърмя гласът на Райм. — Искам да знам откъде се е снабдил с кабела.
— Чакам да ме свържат.
— Кажи им, че си ченге.
— Казах им.
— Кажи им, че си шефът. Голямата клечка.
— Аз…
Но Райм вече мислеше за друго: железните пръчки на решетката в тунела.
— Как ги е срязал, Мел?
Внимателният оглед им разкри, че тук не беше използвана ножовка, а резач за болтове.
Купър изследва срязаните краища под микроскопа, нагласи цифровия фотоапарат и направи снимки. Прехвърли ги на централния компютър и ги разположи една до друга на екрана.
— Някакви характерни следи? — попита Райм. Както при счупения зъбец на ножовката и драскотините по болтовете и нитовете, всяка необичайна следа върху резача би помогнала да свържат собственика на инструментите с престъплението.
— Какво ще кажеш за това? — посочи Купър към екрана.
На някои от пръчките имаше следа във формата на полумесец приблизително в една и съща позиция.
— Това може да свърши работа.
Пуласки се напрегна и се приготви да записва, докато чакаше някой от „Бенингтън“ да вдигне телефона и да говори с „голямата клечка“ от нюйоркската полиция.
Най-после му обърнаха внимание, той проведе кратък разговор и затвори.
— Какво става с кабела, Пуласки? — ревна Райм.
— Първо, този кабел се среща много често. Те…
— Как често?
— Те продават всяка година милиони метри от него. Използва се за пренасяне на електричество със среден волтаж.
— Шейсет хиляди волта среден волтаж ли е?
— Предполагам, че да. Освен това може да се купи от всеки магазин за електрочасти, но от завода ми казаха, че „Алгонкуин“ го купува в огромни количества.
— Кой го поръчва? — попита Селито.
— Отдел „Снабдяване“.
— Ще им се обадя — заяви той. Свърза се бързо, зададе си въпросите и след малко съобщи: — Ще проверят дали липсва нещо от инвентара.
Райм заби поглед в решетката.