— Браво, новобранец.
Купър продължи с огледа на косъма.
— Няма естествено или изкуствено накъдряне. Прав е. Няма следи от депигментация, затова мога да твърдя, че е под петдесетте.
— Искам токсичен анализ възможно най-бързо.
— Ще го изпратя в лабораторията.
— Намери частна лаборатория — нареди му Райм. — Размахай пред очите им пачката и донеси резултатите бързо.
— Нямаме излишни пачки и в Куинс си имаме отлична лаборатория — намръщи се Селито.
— Не е отлична, ако не може да ми даде резултатите, преди нашият човек да е убил още някого.
— Какво ще кажеш за „Ъптаун Тестинг“? — попита Купър.
— Съгласен. Не забравяй за пачката.
— Боже, Линк, светът не се върти около теб.
— Така ли? — попита Райм и изненадата в очите му беше колкото престорена, толкова и искрена.
14
С помощта на СЕМ-ЕРС — сканиращ електронен микроскоп и енергийно разсейващ рентгенов спектроскоп, Мел Купър направи анализ на събраните от Сакс улики от мястото, където извършителят беше свързал кабела за мрежата.
— Намерих минерал, различен от тези във взетия около подстанцията субстрат.
— Какъв е съставът?
— Около седемдесет процента фелдшпат, кварц, магнетит, слюда, калцит и амфибол. И малко анхидрит. Изненадващо голям процент силикон.
Райм познаваше добре геологията на Ню Йорк. Докато беше подвижен, той обикаляше редовно из града, събираше проби от прах и камъни и постепенно създаде база данни, изключително полезна при уточняване местонахождението на извършителя. Но споменатата комбинация от минерали му беше непозната. Със сигурност не беше от района.
— Трябва ни геолог.
Той замълча, замисли се за момент, после набра един телефонен номер с бутона за бързо набиране.
— Ало? — отговори мек, приятен мъжки глас.
— Артър — Райм поздрави братовчед си. Артър живееше наблизо, в Ню Джърси.
— Здрасти, Райм. Как си?
„Днес всички ме питат за здравето — помисли си Райм, — дори и Артър.“
— Добре.
— С Джуди много се зарадвахме на посещението ви миналата седмица.
Райм бе подновил наскоро връзките си с Артър Райм, с когото навремето, докато растяха из предградията на Чикаго, бяха като братя. Той не обичаше уикендите в провинцията, но миналата седмица изненада Сакс с предложение да приемат поканата на Арт и жена му Джуди и да им отидат на гости в малката им вила край брега на океана. Артър го бе уверил, че е направил рампа за инвалидния му стол и вече няма никакви пречки. Те заминаха за два дни заедно с Том, Пами и кучето й Джаксън.
Райм си прекара чудесно. Докато жените и кучето се разхождаха из плажа, двамата с Артър поговориха за наука, за академията и за света като цяло. Трудностите в изразяването на мненията растеше правопропорционално с изпитото количество малцово уиски; подобно на Райм, Артър също притежаваше внушителна колекция.
— Артър, пуснал съм те на говорителя и те слушам с… шайка ченгета.
— Гледах новините. Обзалагам се, че са ти поверили разследването на този инцидент. Ужасно нещо. В пресата го наричат инцидент, но… — той се засмя скептично.
— Никакъв инцидент. Но още не знаем дали е недоволен работник на електрокомпанията или тероризъм.
— Мога ли да помогна с нещо?
Артър беше учен и знанията му имаха широка и стабилна основа.
— Всъщност, да. Имам един бърз въпрос към теб. Поне се надявам да е бърз. На местопрестъплението намерихме следи от странен земен слой, непривичен за града и околностите. Не отговаря на нито една геологична картина в района, поне от познатите ми.
— Държа в ръката си химикалка. Кажи ми какво си открил.
Райм му продиктува резултатите от анализа.
Артър замълча. Райм си представи как братовчед му, потънал в мисли, се взира в листа със съставките, докато умът му проверява възможностите. Накрая той попита:
— Колко големи са частиците?
— Мел?
— Здрасти, Арт. Мел Купър е на телефона.
— Здрасти, Мел, още ли танцуваш?
— Миналата седмица спечелихме конкурса за танго в Лонг Айлънд. В неделя сме на регионалните. При положение, че не се наложи да остана при Райм, разбира се.
— Мел! — извика му Райм.
— Частиците ли? Много са малки. Около нула цяло и двайсет и пет милиметра.
— Добре. Почти съм сигурен, че е тефра.
— Какво? — вдигна вежди Райм.
Артър го произнесе буква по буква.
— Вулканична прах. Идва от гръцката дума за „прах“. Докато е във въздуха, след изригването на вулкана, се нарича пирокласт — разтрошена скала, но на земята се нарича тефра.
— Местна ли е?
Братовчед му отговори замислено:
— Все накъде ще я нарекат местна. Но ако имаше предвид местна за Ню Йорк, вече не. Предвид големия взрив на Западния бряг и силните ветрове някога е могло да се намери в минимални количества на Североизток, но не и сега. В тези пропорции бих казал, че източникът най-вероятно е някъде из Северозападния Пасифик. Може би Хаваи.