— Искаш да кажеш, че щом го има на местопрестъплението, явно е донесен от извършителя или от някой друг?
— Това е моето предположение.
— Благодаря, Арт. Ще се чуем по-късно през седмицата.
— Джуди каза, че ще изпрати по имейла рецептата, за която питаше Амелия.
Райм явно бе пропуснал тази част от разговора между двете жени. Сигурно е било на една от разходките им по крайбрежието.
— Не е спешно — обади се Сакс.
След прекъсването на връзката Райм не можа да се въздържи, вдигна вежди и я погледна учудено.
— Да не си решила да ходиш на курс по готварство?
— Пами ще ме учи — вдигна тя рамене. — Колко трудно може да е? Представям си го като възстановяване на карбуратор, само че с нетрайни материали.
Райм върна поглед на таблицата.
— Тефра… Нашият приятел може да е ходил наскоро в Сиатъл, Портланд или Хаваи. Но не мисля, че тази следа ще ни отведе до нещо ценно. Обзалагам се, че е забрал малко прах от някакъв музей или училище, където има геоложки експонати. Някой знае ли къде се използва вулканична прах? При полиране на скъпоценни камъни например? Като карборунда.
— Съставът й варира и не е постоянен, за да го мелят за промишлени цели. Освен това е много мека.
— Хм. Какво ще кажете за бижутерията? Може пък да правят бижута от лава.
Никой не беше чувал за такова нещо и Райм заключи, че източникът трябва да е изложение в музей или галерия, посетена от извършителя, или пък той просто живееше наблизо. Или беше от мястото, избрано за следващата атака.
— Мел кажи на някого от Куинс да позвъни в музеите и галериите и да разбере кои от изложбите и изложенията в района, пътуващи и постоянни, имат нещо общо с вулкани и лави. Да започнат от Манхатън — той погледна към увитата в найлон метална врата. — Време е да видим какво ни е донесла Амелия, докато е плувала към нас. Новобранец, твой ред е. Накарай ни да се гордеем с теб.
15
След като почисти ръкавиците с ролера за събиране на косми и получи одобрителен поглед от Райм, младият полицай вдигна вратата, заедно с все още прикрепената към нея рамка. И двете бяха боядисани в тъмносиво.
Сакс беше права. Тя наистина беше тясна. Нямаше начин извършителят да не е оставил нещо от себе си, докато е влизал в подстанцията.
Вратата се отваряше с четири малки резета от двете страни. Беше трудно човек да ги отвори с ръкавици, затова се надяваха да е използвал голи ръце. На тази мисъл навеждаше и фактът, че се е готвел да взриви вратата с бомбата при батерията, за да унищожи уликите.
По принцип пръстовите отпечатъци се деляха на три вида: видими (от рода на кървав палец върху бяла стена), релефни (оставени върху гъвкави материали, като пластичен експлозив) и латентни (невидими за невъоръжено око). Имаше десетки начини да се вземат невидими отпечатъци, но един от най-добрите, особено при метални повърхности, беше с купено от магазина „Моментно лепило“, цианоакрилат. Обектът се затваряше херметически с лепилото и се нагряваше, докато цианоакрилатът премине в газообразно състояние. Изпаренията се свързваха с всички оставени от пръстите субстанции — млечни и аминокиселини, глюкоза, калий, карбон триоксид — и тези реакции правеха отпечатъка видим.
Процесът беше истинска магия, сваляше напълно невидими отпечатъци.
Но не и в този случай.
— Нищо — измърмори разочаровано Пуласки, оглеждайки вратата с лупа. — Само петна от ръкавици.
— Не се учудвам. Досега доказа, че е изключително предпазлив. Добре, опитайте да намерите нещо от вътрешната страна на рамката, където прави контакт с вратата.
Пуласки изпълни задачата. Взе натривка от цялата повърхност с помощта на мека четка и листове вестникарска хартия. После отиде до работната маса с намереното — почти нищо, по думите на Райм — постави всичко в отделни найлонови торбички и ги занесе на Купър за анализ.
Телефонът на Селито звънна, той отговори и след секунда каза:
— Чакай, ще те пусна на говорителя.
— Здравейте — долетя до тях мъжки глас.
Райм вдигна поглед към Селито и попита:
— Кой е?
— Шарнек.
Компютърният специалист.
— Имаш ли нещо за нас, Родни?
От микрофона се разнесе тиха рок музика.
— Мога да ви гарантирам почти сто процента, че който и да си е играл със сървъра на „Алгонкуин“, е разполагал с кодовете. Всъщност го гарантирам. Първо, не открихме никакви доказателства, че някой се е опитвал да проникне незаконно. Няма никакви следи. Нито от руткит, нито от подозрителни драйвъри или ядрени модули…