— Премини на заключението, ако нямаш нищо против.
— Добре, исках да кажа, че проверихме всеки портал… — въздишката на Райм го разколеба. — В заключение, било е работа на вътрешен човек…
— Което означава? — изръмжа Райм.
— Проникнали са в компютъра не от сграда на „Алгонкуин“.
— Това го знаем.
— Но извършителят е трябвало да вземе кодовете от централния офис в Куинс. Лично или чрез сътрудник. Кодовете се пазят на хартиен носител и на случаен кодов генератор, изолиран от мрежата.
— Значи — обобщи криминологът за всеки случай, — няма външни хакери, местни или международни?
— Най-вероятно не. Не, наистина, Линкълн. Няма руткит…
— Ясно, Родни. Разбра ли как е осъществил интернет връзка от кафенето отсреща?
— Осъществил е клетъчна връзка чрез USB-вход. Чрез пълномощие от Европа.
Райм беше достатъчно грамотен технически, за да разбере, че отговорът на въпроса му е отрицателен.
— Благодаря, Родни. Все се канех да те питам как работиш при тази музика?
Мъжът отсреща се изкиска.
— Обади се, ако имаш нужда от още нещо.
Безмилостното думкане на барабани изчезна с прекъсването на връзката.
Купър също говореше по телефона. Затвори и обясни:
— Открих връзка в централната лаборатория в Куинс. Жената е завършила геология. Знае много за институтите с постоянни изложби за посетители. Сега проверява вулканичната прах и лавата.
Пуласки се надвеси над металната врата и присви очи.
— Мисля, че открих нещо.
Той посочи един участък от вратата близо до горното резе.
— Изглежда го е забърсал — грабна лупата и огледа отново. — Виждам метален ръб. Остър. Мисля, че се е порязал и е пуснал малко кръв.
— Наистина ли? — оживи се Райм. От всички улики нямаше по-важно доказателство от ДНК на местопрестъплението.
— Но ако го е почистил, може да не е останало нищо — усъмни се Селито.
Преди Райм да отговори, Пуласки, все още надвесен над находката си, отвърна замислено:
— С какво би могъл да го изтрие? С плюнка? Тя е добра, колкото и кръвта.
Такова беше заключението и на Райм.
— Звънете на АСИ.
„Алтернативни светлинни източници“ можеха да открият всякакви телесни източници, като следи от слюнка, семенна течност, кръв и пот, всички съдържащи ДНК.
Правоохранителните органи вече взимаха задължителни проби за ДНК от заподозрените при определен тип престъпления — например сексуални — а много от тях правеха и нещо повече. Вкарваха данните в комбинираната ДНК индекс система КОДИС и ако техният заподозрян е пристъпвал закона и друг път, го откриваха в базата.
Пуласки сложи специални очила и продължи да оглежда вратата там, където се опираше в рамката. Видя тънка жълтеникава ивица.
— Да, сър — извика той, — открих нещо. Не е много.
— Новобранец, знаеш ли колко клетки има в човешкия организъм?
— Ами… не.
— Над три трилиона.
— Това е доста…
— А знаеш ли колко са необходими, за да се извлече ДНК?
— В твоята книга пише хиляда.
Райм вдигна вежди и го погледна одобрително.
— Впечатляващо — после додаде: — Мислиш ли, че петното съдържа хиляда клетки?
— Вероятно.
— Не вероятно, а сигурно. Сакс, ето че твоето морско пътешествие не е било напразно. Ако бяхме оставили вратата на мястото й, батерията щеше да гръмне и следите щяха да хвръкнат във въздуха. Мел, покажи му как да събере пробата.
Пуласки предостави трудната задача на специалиста.
— ПВР? — погледна го с надежда Райм. — Или няма да стане?
В криминологията стандартният метод за ДНК тест беше полимеразно верижната реакция — най-бърз и най-надежден, с най-висока прецизност на резултатите. Чрез този метод можеше също да се определи полът на човека, от когото е взета пробата. Не изискваше голямо количество материал, но трябваше да е чист и качествен. Ако водата или топлината в подстанцията го бяха повредили, трябваше да използват друг, митохондриален ДНК метод. При него се изискваше повече време.
— Мисля, че ще успеем.
Купър събра ДНК пробата и се обади в лабораторията да дойдат да я вземат.
— Знам, възможно най-бързо — обърна се към Райм точно когато криминологът си отваряше устата да каже същото.
— И не щади средства.
— Надвишаваш бюджета, Райм — избухна Селито.
— Ще ти направя отбивка от хонорара си, Лон. Браво, Пуласки, свърши добра работа.
— Благодаря, аз…
Но Райм бе приключил с комплиментите за днес, затова го прекъсна и се обърна към Купър:
— Мел, какво ще кажеш за следата от вътрешната страна на вратата? Между другото, не знам защо имам чувството, че не напредваме много бързо.