— И е задигнал оттам кабела, нали? — попита Райм.
Селито кимна.
— И онези сплит болтове.
Но Райм видя и друго послание в кръглото лице на детектива.
— Колко? — попита шепнешком. — Колко жица е откраднал?
— Двайсет и два метра и половина и една дузина болтове. Приказките на Макданиъл за „необичайност“ и за единичен удар са чисти глупости! Този изрод ще продължава да го прави.
• Жертва (починала): Луис Мартин, помощник-управител в музикален магазин
• Няма пръстови отпечатъци по повърхностите
• Шрапнел от разтопен метал като резултат от електрическата дъга
• Многожичен изолиран алуминиев кабел
— произведен в завод за електроматериали „Бенингтън“; АМ-МВ, издържа до 60 000 волта
— срязан ръчно с ножовка, нов лист, счупен зъб
• Два сплит болта с двусантиметрови отвори в тях
— неустановен източник
• Отчетливи следи от инструменти по болтовете
• Болтове с диаметър шест милиметра за прикрепване на кабела към металния пилон на знака на автобусната спирка
— неизвестен източник
• Следи от обувки
— „Албъртсън-Фенуик“, модел Е-20, за работа с електричество, размер 11
• Срязана решетка, за да се открие достъп до тунел към подстанцията, ясни знаци от резач за болтове
• Метална врата от сутерена с рамка
— взет материал за ДНК анализ. Изпратен в лабораторията
— гръцка храна — тарама хайвер
• Косъм от руса коса, дължина два сантиметра и половина. Естествена, от човек под петдесет години; открит в кафене на улицата срещу подстанцията
— изпратен за токсико-химичен анализ
• Следи от минерали: вулканична прах
— не се намира в почвата около Ню Йорк
— изложби, музеи, институти по геология?
• Проникването в софтуера на контролния център на „Алгонкуин“ е станало с вътрешни кодове; не са замесени хакери отвън
…
• Мъж
• Около четирийсетте
• Вероятно бял
• Възможно е да носи очила и шапка
• Тъмносин работен комбинезон, подобен на работното облекло на служителите в „Алгонкуин“
• Познава отлично електрическата система
• Отпечатък от обувката; не предполага нарушено телосложение и походка
• Голяма вероятност извършителят да е същият, откраднал 25 метра кабел и 12 болта от склада на „Алгонкуин“. Планирал ли е други атаки? Проникването в помещението е станало с ключ
• Вероятност да работи в „Алгонкуин“ или да има контакт с вътрешен човек
• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Терористична група? Включен ли е човек с име Рахман? Неизяснено движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“
16
Внушително.
Това беше думата, изникнала в главата на Амелия Сакс, докато излизаше от своя фиат торино на паркинга пред „Алгонкуин Консолидейтед Пауър енд Лайт“ в Астория, Куинс. Съоръженията й заемаха няколко квартала от района, но централните офиси на компанията бяха разположени в неугледна сграда със сложна архитектура, построена от грозни червени и сиви панели, стърчащи на около стотина метра над земята. На нейния фон работещите там хора, които сега, в края на деня, излизаха на тълпи през летящите врати, изглеждаха като джуджета.
Около сградата се виждаха дузина тръби, и както очакваше, беше опасана с жици, само дето „жици“ не беше подходящата дума, защото бяха дебели, неогъваеми кабели. Някои от тях имаха изолация, други не и сребристият метал блестеше под ярката светлина на охранителните прожектори. Те провеждаха електричество с напрежение стотици хиляди волта от утробата на сградата през серия метални, керамични — поне така смяташе тя — и други комуникационни съоръжения към още по-сложни системи от подпори и пилони. Оттам кабелите се разделяха и тръгваха в различни посоки като кости от рамото към китката и оттам по пръстите.
Тя вдигна глава и видя високо над себе си четирите комина, също боядисани в тъмночервено и мрачно сиво, с мигащи предупредителни светлини — ярки точки в мъгливата привечер. Беше ги виждала милион пъти, разбира се, никой посетил Ню Йорк не би могъл да не ги забележи, те бяха характерна част от иначе сивия индустриален бряг на Ийст Ривър, но никога не бе минавала близо до тях. Откри, че пробиващите им сивото небе бетонни снаги я очароват. Спомни си, че през зимата бе виждала от тях да излиза дим, но сега от тях не излизаше нищо, освен горещ въздух и газ, насищайки гладката небесна равнина над нея с малки прозрачни вълнички.