Той хвърли поглед към Джесън, за да разбере кой ще отговори на въпроса, и получи ясно послание, че ще е той.
— Не, поне не знаем за подобни прояви — телефонът му изписука и той погледна дисплея. Извини се за прекъсването и отговори: — Уол на телефона.
Сакс се взря в лицето му. Явно новините не бяха добри. Той вдигна поглед към едната, после към другата и затвори телефона. Прокашля се и заговори с приятния си баритон, но без обичайното спокойствие:
— Възможно е… не съм сигурен… но е вероятно да имаме пробив в охраната.
— Какво?! — извика Джесън. Лицето й пламна.
— Някой е проникнал в Изток-9 — той обърна поглед към Сакс. — Това е крилото, където се намират стаите на контролния център и секретният архив.
— И? — попитаха двете жени едновременно.
— Между контролния център и архива има врата. По принцип се затваря сама, но записът от заключващата система показва, че преди два дни е останала отворена за около два часа. Причината може да е неизправност на механизма. Или е била блокирана.
— Два часа? Без наблюдение?
— Да, госпожо — отвърна през зъби той, потърка блестящия си от пот скалп и продължи: — Но все пак това не означава, че всеки външен би могъл да влезе там. Не е имало нарушение по коридорите.
— Какво показват записите от охранителните камери? — попита Сакс.
— Там няма камери.
— Някой пази ли пред вратата?
— Не. Коридорът е празен. Дори не е в схемата за охрана.
— Колко души биха могли да влязат там?
— Всички, които имат достъп до Изток-9 през Изток-11.
— Колко души са?
— Много — призна той и сведе поглед.
Новината беше отчайваща, но Сакс не бе очаквала друго.
— Бихте ли ми изготвили списък с всички, имали достъп до онези стаи през съответния ден?
Уол набра някакъв номер и проведе друг телефонен разговор. Джесън също грабна слушалката на стационарния телефон и вдигна всички на крак, за да установят кой е проникнал в стаята. Няколко минути по-късно едно младо момиче с разкошна златиста блуза и буйна коса пристъпи срамежливо прага на кабинета. Погледна към Анди Джесън и подаде някакви документи на Уол.
— Ето исканите списъци, Бърни. Прибавила съм и онзи от „Човешки ресурси“.
После побърза да се обърне и напусна леговището на лъва.
Сакс се вгледа изпитателно в Уол, докато той прехвърляше списъците. Задачата не му бе отнела много време, но резултатите явно не бяха добри. Той вдигна глава и им съобщи, че през въпросния ден до стаята са имали достъп четирийсет и шест души.
— Четирийсет и шест? Боже мой! — изпъшка Джесън и побърза да обърне поглед към прозореца.
— Добре. Сега трябва да разберем кой от тях — Сакс посочи към списъка — има алиби и кой притежава нужните умения да проникне в компютъра и да свърже кабела с мрежата в подстанцията.
Джесън се загледа в празния екран на компютъра пред себе си.
— Аз не съм технически експерт. От баща си съм наследила умението да правя бизнес в електрическата индустрия — производство, пренос и пласмент… — тя се замисли за момент, после продължи: — Но знам кой може да ни помогне.
Проведе още един телефонен разговор и съобщи:
— Ще изчакаме няколко минути. Кабинетът му е от другата страна на Фурната.
— Фурната…
— Турбинната зала — обясни тя и посочи през прозореца към онази част на сградата, където се издигаха комините. — Там произвеждаме парата за електрическата енергия.
Уол прегледа по-краткия списък.
— Това са служителите с наказания и други проблеми през последните шест месеца. Няколко с ментални заболявания, няколко провалили се на тестовете за наркотици и трети, хванати да пият на работа.
— Само осем — отбеляза Джесън.
Имаше ли гордост в гласа й?
Сакс сравни двата списъка. Нито едно от имената в по-късия — проблемните служители — нямаше достъп до компютърните кодове. Поредното разочарование. Тайничко се бе надявала да си струва усилието.
Джесън благодари на Уол.
— Детектив, ако мога да помогна с още нещо, ми се обадете.
Сакс кимна и също благодари на завеждащия охраната. Той излезе и тя се обърна към Джесън:
— Искам копия от досиетата им. На всички от списъка. Ако правите профили, искам и тях. Автобиографии… всичко.
— Ще го уредим.
Джесън помоли асистентката си да направи копие на списъка и да добави за всеки исканата информация.
След малко в кабинета влезе, леко запъхтян, друг служител. Около четирийсет и пет годишен, прецени Сакс. Лицето му беше бледо, косата — кестенява, тук-там прошарена. Отговаряше идеално на определението „сладур“. Имаше нещо хлапашко в него. Искрящи очи, вдигнати вежди, подвижен. Ръкавите на измачканата раирана риза бяха навити до лактите. По панталоните му имаше трохи.