— Детектив Сакс — представи го Джесън, — това е Чарли Сомърс, директор „Специални проекти“.
Мъжът се ръкува със Сакс.
Президентът на компанията погледна часовника си, стана, избра едно сако от голям гардероб с дрехи и го облече. Сакс се запита дали може да заспи тази нощ. Джесън махна невидима прашинка или влакънце от рамото си и каза:
— Аз трябва да се срещна с нашата фирма за пиар, после съм на пресконференция. Чарлз, би ли завел детектив Сакс в твоя кабинет? Тя иска да ти зададе няколко въпроса. Помогни й, с каквото можеш.
— Разбира се, с удоволствие.
Джесън се загледа през прозореца към своите владения — масивната сграда, огромните стълбове на далекопроводите, кабелите. На фона на бързата Ийст Ривър в далечината тя напомни на Сакс за капитан на огромен кораб. Забеляза, че жената търка вманиачено показалец в палец — сигурен признак за стрес, разпознат на мига, защото тя самата го правеше често.
— Детектив Сакс, колко метра кабел е използван за атаката? — попита тя.
Амелия й каза.
Джесън кимна и продължи да гледа през прозореца.
— Значи има достатъчно за пет-шест удара. Ако не го спрем.
Явно не очакваше отговор. Думите й не бяха адресирани към никого в стаята.
18
След края на работния ден атмосферата в парка „Томпкинс Скуеър“ на Ийст Ривър рязко се променяше. Млади двойки, някои в костюми от „Брукс Брадърс“, други с пиърсинги и спортно облекло, излизаха на разходка с децата си. Появяваха се музиканти, влюбени, групи от двайсетгодишни, запътили се към дома след досадния работен ден и изпълнени с надежда за предстоящата вечер. Из парка се носеше миризма на урина, къри, тамян и секс.
Фред Делрей седеше на пейка близо до голям бряст. На ствола му имаше табела. Той я прочете и разбра, че през 1966 година на това място основателят на движението „Харе Кришна“ събрал група и Великата мантра била изпята за пръв път извън Индия.
Това беше ново за Делрей. Той предпочиташе философията пред теологията, но въпреки това бе изучавал всички големи религии и знаеше, че сектата „Харе Кришна“ включва четири основни правила за следване на дармата — праведният път: милосърдие, самоконтрол, честност и чистота на тялото и духа. Замисли се как ли успяват последователите да впишат тези ценности в съвременния Ню Йорк, толкова различен от Южна Азия, но мислите му бяха прекъснати от нечии стъпки.
Още не бе успял да хване пистолета, когато чу глас:
— Фред.
Делрей се ядоса, че го хващат неподготвен. Уилям Брент не беше заплаха, но лесно можеше да се превърне в такава.
Поредният знак, че губи усета си?
Той даде знак на мъжа да седне до него. Облечен в черен костюм, който със сигурност е имал и по-добри времена, Брент имаше неопределени черти на лицето, леко издадена долна челюст и остър поглед под зализаната, леко прошарена коса. Носеше очила с метална рамка, модерни по времето, когато работеше под опеката на Делрей. Сега бяха демоде, но все още практични. Типично за Уилям Брент.
Агентът кръстоса крака и се загледа в дървото. Над евтините му мокасини се показаха карирани чорапи.
— Как си, Фред?
— Добре. Много работа се насъбра.
— Винаги е било така.
Делрей не си направи труда да попита Брент как е. И как е името му в момента. Нито какво работи. Би било загуба на време и енергия.
— Джип ме намери. Странно създание, не мислиш ли?
— Така е — съгласи се Делрей.
— Според теб колко живот му остава?
Делрей реши да отговори честно:
— Най-много три години.
— И аз мисля така. Но ако му потръгне в Атланта, може да устиска още малко. Стига да не върши глупости.
Делрей се обнадежди от широтата на познанията на Брент. Дори и той не знаеше къде точно се е запътил Джип.
— Фред, знаеш ли, че вече съм работещ човек? Работя легално. Не разбирам защо съм тук?
— Защото имаш уши.
— Имам уши?
— Затова обичах да работя с теб. Винаги слушаше внимателно. Чуваше разни неща. И имам чувството, че и сега си чул нещичко.
— За експлозията на автобусната спирка ли?
— Ъхъ.
— Някаква повреда в мрежата — усмихна се Брент. — Така казаха по новините. Винаги съм се чудил каква е тази обсебваща страст у хората към медиите. Защо трябва да им вярваме? Те ни разказват разни скандални истории за разни треторазредни актьори, за застаряващи поп звезди с огромни цици и проблеми с кокаина. Защо това да струва повече дори и от един милиграм от нашия мозък? Ето и тази спирка… Нещо друго се е случило там.
— Така е, случило се е нещо друго — Делрей си имаше различни роли. С Джип беше мелодраматичен герой от телевизионен сериал. Но с Уилям Брент предпочиташе ролята на методичен човек. Достоверен и съсредоточен в работата си. Подробностите бяха изпипвани с годините, но изпълнението идваше от сърцето му. — И аз искам да знам какво.