И така, правило номер едно: избягвай електрическия ток. Ако не можеш да го избегнеш, вземи предпазни мерки. Облечи защитно облекло. Гумените ботуши и ръкавици са задължителни, и не онези префърцунени ръкавици, дето ги гледаме в шоуто „Разследвай престъпление“. Вземи дебели ръкавици за работа на обект. Използвай изолирани инструменти или още по-добре стик, какъвто използват нашите техници. Те са от фибростъкло като стиковете за хокей, с прикрепени към тях различни инструменти. Те са незаменими при работа с линии под напрежение.
Вземи предпазни мерки — повтори той. — Помни правилото за най-малкото съпротивление. Човешката кожа е лош проводник, ако е суха. Но ако е влажна, особено от пот, съпротивлението спада драстично от солта. Ако имаш рана или изгорено място, тогава кожата става отличен проводник. Сухите кожени обувки са надежден изолатор. Мокрите обувки са като човешката кожа, особено ако си застанал на проводима повърхност, като влажна земя или под на мазе. А ако нагазиш в локва? Олеле!
Ако ви се наложи да пипнете нещо, вероятно свързано с електричество… да кажем, да отворите метална врата, уверете се, че ръцете ви са сухи и обувките ви са с изолация. Използвайте специалния стик или инструменти с изолация и по възможност работете само с едната ръка — по-добре дясната, защото е по-далече от сърцето. Другата ръка дръжте в джоба си, за да сте сигурна, че няма случайно да пипнете нещо и да затворите веригата. Внимавайте къде стъпвате. Виждали ли сте накацали по голи кабели птици? Те не използват специално облекло. Как тогава е възможно да си дремят на металната жица с напрежение от стотици хиляди волта? Защо не виждаме от небето да падат печени гълъби?
— Защото не докосват друга жица.
— Именно. Щом не докосват друга жица или мачта, няма проблем, токът не минава през тях. Ах, искам да съм като тези птици — размечта се Сомърс.
И това напомни на Сакс колко уязвим е човекът.
— Преди да работите с ток, махнете всичко метално от себе си. Особено бижутата. Чистото сребро е най-добрият проводник в света. След него идват медта и алуминият. Златото също. На другия край са диелектриците — изолаторите. Стъклото и тефлонът, после керамиката, пластмасата, гумата, дървото. Всички те са лоши проводници. Като говорим за това, едно съвсем тънко покритие от тях може да ви спаси живота. Това е и правило номер две: защити се — продължаваше Сомърс. — И накрая правило номер три: ако не можеш да избегнеш допира и не можеш да се предпазиш, откъсни му главата. Всички кръгове — големи или малки — могат да бъдат изключвани. Всички имат прекъсвачи, всички имат предпазители и шалтери. Можете да спрете веднага тока, като натиснете шалтера, изключите прекъсвачите или извадите предпазителите. Дори не е необходимо да знаете къде да ги търсите. Какво става, ако пъхнем две жички в контакта и допрем другите им краища?
— Бушонът изключва.
— Именно. Можете да направите това с всеки кръг. Но помнете правило номер две. Вземете предпазни мерки, ако се наложи да го направите. Защото при по-голямо напрежение допирът на двата края ще произведе мощна искра и ето ви електрическа дъга.
Сомърс се нахвърли на бисквитите, преглътна и каза:
— Мога да продължа часове, но основното е това? Стана ли ви ясно сега?
— Да. Наистина беше полезно, Чарли, благодаря.
Съветите му изглеждаха прости, но Сакс бе изслушала всичко с огромно внимание. Както беше казал и той, не биваше да се пренебрегва факта, че това оръжие беше съвсем ново за нея.
Би ли могъл Луис Мартин да избегне смъртта? Отговорът беше: не.
— Ако имате нужда от техническа помощ, обадете се — завърши той и й даде два телефонни номера. — И… чакайте малко…
Подаде й черна пластмасова кутия с бутон отстрани и екран от течен кристал отгоре. Приличаше на удължен мобилен телефон.
— Това е едно от моите изобретения. Безконтактен детектор за електрически ток. Волтметър. Стандартните отчитат до хиляда волта и трябва да си съвсем близо до кабела или клемата, за да го измери правилно. Но този отчита до десет хиляди. И е много чувствителен. Ще усети напрежението от пет-шест метра и ще ти даде точния волтаж.
— Благодаря. Това ще ми е необходимо — тя огледа уреда и се засмя. — Колко жалко, че не са изобретили подобно нещо, което да показва, дали човекът, задаващ се срещу теб по улицата, носи оръжие.
Сакс се пошегува, но изобретателят кимна бавно, явно обмисляше думите. Сбогува с нея, налапа няколко царевични пръчици, обърна се и започна трескаво да чертае скица. Тя забеляза, че първата хартия, към която посегна, беше салфетка.