— Да се видим утре — предложи той. — „Кармела“ във Вилидж. Знаеш ли го?
— Да. Кога?
— По обяд.
Набръчканото лице на Брент се набръчка още повече.
— Пет часа?
— Нека е три.
— Добре.
Делрей беше готов да прошепне „Моля те“. Никога не бе мислил, че може да каже подобно нещо на информатор. Успя да спре навреме, но трябваше да използва цялата си воля, за да не гледа към дипломатическото куфарче, чието съдържание можеше да превърне кариерата му в купчина прах. Както и целия му живот. В главата му се появи усмихнатото лице на неговия син, но той побърза да го прогони.
— Удоволствие е човек да работи с теб, Фред — усмихна се Брент и му кимна за довиждане. Светлината се отрази в дебелите стъкла на очилата му. Той се обърна и бързо се отдалечи.
24
— Сакс се връща.
Автомобилният двигател избоботи край къщата.
Райм разговаряше с Тъкър Макданиъл и Лон Селито и двамата дошли малко след като Доктор Смърт бе изгонен най-позорно от дома му.
В този момент Сакс сигурно слагаше полицейската карта на предното стъкло и после щеше да тръгне към входната врата, изчисли Райм. И наистина, миг по-късно вратата се отвори и стъпките й отекнаха по коридора.
Тя влезе, кимна на присъстващите и отдели една секунда повече, за да огледа Райм. Той забеляза израза на лицето й: нежност, примесена с клинично око, типично за всички близки на тежко болни хора и инвалиди. Тя бе чела много повече за квадриплегията от него, можеше да се справи с всички задачи, включени в ежедневието му, и понякога го правеше. В началото Райм се срамуваше, но когато тя отбеляза с чувство за хумор и дори леко флиртувайки: „С какво това е по-различно от всяка друга възрастна съпружеска двойка?“, той се предаде. „Добро попадение“ беше единственият му коментар.
Което не означаваше, че не й крещеше като на останалите и не я тормозеше с капризите си.
Той също я изгледа, после се обърна към таблото с веществените доказателства.
— Къде е наградата? — огледа се тя.
— Оказа се, че нещата са представени невярно.
— Какво искаш да кажеш?
Той й разказа за малката хитрост на доктор Копецки.
— О, не!
— Да. Никакво преспапие.
— И ти го изгони?
— Не аз, а Том. Представи се отлично. Но сега не искам да говорим за това. Имаме по-важна работа — той погледна към чантата й. — Какво носиш?
Тя извади оттам няколко дебели папки и отвърна:
— Взех списък на хората с достъп до компютърните кодове на „Алгонкуин“.
— Ами на недоволните служители? И онези с психически отклонения?
— Никой от тях не е свързан с кодовете.
Сакс разказа подробно за срещата си с Анди Джесън: нямало архив на работилите в тунелите за парното близо до подстанцията на Петдесет и седма улица. Нямало явни терористични заплахи, но шефът на охраната ще провери още веднъж в архивите.
— Говорих и със завеждащия отдел „Специални проекти“. Най-общо това е отделът, който се занимава с алтернативните енергии. Казва се Чарли Сомърс. Симпатяга. Той ми направи профил на човека, който би могъл да свърже кабела и да предизвика електрическа дъга. Трябва да е работил с ток, занаятчия, военен електротехник, телефонен техник, специалист по авариите…
— Това твое определение ли е? — погледна я Селито.
— Не, така се нарича. Специалист по авариите, старши майстор, така да се каже. И е много вероятно да е такъв. За да предизвикаш една от тези дъги, ти трябва известен практически опит. Не може просто да го прочетеш в интернет.
Райм кимна към бялата дъска и тя написа резултатите си в резюме.
— Колкото до компютъра, трябва да си изкарал курс на обучение или да си работил дълго време в такъв отдел. Това също е сложна работа.
Тя обясни, че извършителят трябва да е компетентен и в програмите СКАДА и ПУЕ. Добави и тези подробности на дъската.
— Колко имена съдържа списъкът? — попита Селито.
— Над четирийсет.
— Олеле! — измърмори Макданиъл.
Райм предположи, че вероятността едно от имената в този списък да е на престъпника е голяма. Надяваше се Сакс и Селито да намалят броя на възможните извършители до приемливо число. Но това, което искаше най-много в момента, бяха улики. Разполагаха със съвсем малко, поне онези, които можеха да се окажат полезни.
Изминаха дванайсет часа от атаката, а те не бяха мръднали и крачка напред с идентифицирането на човека от кафенето, нито на някой друг.
Липсата на всякакви следи беше изнервяща, но още по-плашещо беше следното изречение от профила на извършителя: „Голяма вероятност извършителят да е същият човек, откраднал 25 метра кабел «Бенингтън» и 12 сплит болта. Планирал ли е други атаки?“.