• Мъж
• Около четирийсетте
• Вероятно бял
• Възможни очила и шапка. Вероятно с къса руса коса
• Тъмносиньо работно облекло, подобно на носеното от работниците на „Алгонкуин“. Познава отлично електрическата система. Отпечатъкът от обувка предполага добро физическо състояние без малформации в краката и затруднения при придвижването. Голяма вероятност извършителят да е същият човек, откраднал 25 метра кабел „Бенингтън“ и 12 сплит болта. Планирал ли е и други атаки? Проникването в склада на „Алгонкуин“ е станало с ключ
• Вероятно работи в „Алгонкуин“ или има контакт с техен служител
• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Терористична група? Включен ли е човек с име Рахман? Закодирани съобщения за движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“?
пробивът в охраната на склада на „Алгонкуин“ във Филаделфия вероятно има връзка с атаките
— разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и оборудване“ (оръжие и експлозиви)? Бойната група включва мъж и жена
• Вероятно е изучавал СКАДА — програма за управление и контрол на данните, и ПУЕ — програма за управление на енергията
• Управленските програми на „Алгонкуин“ и „Енетрол“ са базирани на „Юникс“
• За да произведе дъга, вероятно е телефонен техник, специалист по авариите, електротехник, конструктор на електрически машини, старши инспектор или военен
Шестнайсет часа до Деня на Земята
II
Пътят на най-малкото съпротивление
„Един ден човекът ще впрегне приливите и отливите, ще улови енергията на слънцето и ще освободи енергията на атома.“
25
Осем часът сутринта.
Слънчевите лъчи нахлуха през прозорците на къщата. Линкълн Райм стисна очи и придвижи инвалидния стол извън обсега на заслепяващия лъч към асансьора, свързващ спалнята му с лабораторията на първия етаж.
Сакс, Мел Купър и Лон Селито работеха отдавна. Бяха се събрали преди часове.
Селито говореше по телефона.
— Добре. Разбрах — приключи той и записа някакво име в бележника си. Райм видя, че не си е сменял дрехите. Сигурно беше спал в кабинета или в спалнята на долния етаж.
Купър си бе ходил до дома, поне за малко. Колкото до Сакс, тя бе прекарала известна част от нощта на леглото до Райм. Но в пет и половина стана, за да продължи прегледа на досиетата на служителите с надежда да ограничи списъка на заподозрените.
— Докъде стигнахме? — попита Райм.
— Току-що говорих с Макданиъл — отвърна уморено Селито. — Те са отделили шест, ние също.
— Искаш да кажеш, че сме свели заподозрените до дванайсет? Тогава…
— Хм, не, Линк. Елиминирахме дванайсет.
Сакс се обади:
— Проблемът е, че много от служителите са в ръководния състав. Те не са вписали в досиетата предишните си служебни позиции и дали са изкарали компютърни курсове. Трябва да ровим много, за да разберем дали имат уменията и знанията да манипулират системата и да свържат кабела.
— Какво стана със скапания ДНК анализ? — избухна Райм.
— Трябва да почакаме още малко — отвърна Купър. — Момчетата работят извънредно.
— Извънредно ли? Глупости! — изръмжа Райм.
Новите тестове ставаха за ден, най-много два, за разлика от старата система, която изискваше седмица. За него нямаше обяснение защо резултатите не бяха на бюрото му.
— Научихме ли нещо повече за „Справедливост за…“?
— Нашите хора преровиха всичките им файлове — отговори Селито. — Агентите на Макданиъл също. Както и Националната сигурност, военното разузнаване и Интерпол. Не открихме нищо за тях, нито за Рахман. Тая шибана сенчеста зона! Като извадена от роман на Стивън Кинг.
Райм реши да звънне в лабораторията и да поиска да побързат с ДНК експертизата, но телефонът иззвъня. Той вдигна вежди и моментално натисна бутона „отговор на позвъняване“.
— Катрин, добро утро. Рано си станала.
В Калифорния сега беше пет часът сутринта.
— Да.
— Нещо ново?
— Логан е засечен отново. Близо до мястото, където са го видели първия път. Току-що говорих с Артуро Диас.
Представителят на закона също бе станал рано. Добър знак.
— Неговият шеф е поел лично случая. Помниш ли, че ти споменах за него? Казва се Родолфо Луна.
Оказа се, че този Луна наистина е голяма клечка: вторият по важност човек в Мексиканската федерална полиция. Катрин им обясни, че Луна, въпреки огромната си заетост покрай някаква операция на наркоотдела и постоянния си ангажимент, свързан с изкореняването на корупцията от държавните институции и агенции, е проявил готовност да участва лично в операцията по залавянето на Часовникаря. Всички знаеха, че още едно убийство в Мексико нямаше да бъде кой знае каква новина и едва ли заслужаваше вниманието на толкова високопоставена личност като Луна, но той очевидно беше амбициозен и се надяваше сътрудничеството с нюйоркската полиция да му донесе точки пред дръпнатите му колеги на север от Мексико.