— Източниците на информация са ни такива — отвърна Райм. — Черпим сведения от филми и телевизионни сериали.
Отсреща се чу смях.
— Ах, да! Какво биха правили горките полицаи без кабелните телевизии? Как щяха да си вършат работата? Но, не. Аз съм командир. В моята страна армията и полицията… ние често си разменяме местата. Както разбрах, вие сте ПЕН капитан. Това да не означава полицай — експерт по нумерология? Просто се чудех.
Райм се засмя:
— Не, това означава, че съм пенсиониран.
— Така ли? Но все още работите?
— Да. И оценявам високо помощта ви за конкретния случай. Този мъж е много опасен.
— Радвам се, че мога да ви бъда полезен. Вашата колежка Катрин Данс ни помага много в залавянето и екстрадирането на наши престъпници от Щатите, а това не е лесна задача, като имате предвид, че тук я притискат да не го прави.
— Тя е много добра в работата си — отвърна Райм и реши, че е време да пристъпи към конкретния въпрос. — Разбрах, че сте открили Логан.
— Моят помощник Артуро Диас и екипът му са го засекли на два пъти. Най-напред вчера в хотела. Няколко часа по-късно са го видели около близките офис сгради на авеню „Боске де Реформа“. Това е в търговския район. Снимал е сградите. Това повдига някои подозрения, защото в никакъв случай не бихме могли да ги наречем архитектурни постижения. Пътният полицай го е познал по разпространената от нас снимка. Хората на Артуро са отишли веднага на мястото, но преди да пристигне подкреплението, Часовникаря е изчезнал. Този човек е цар на изплъзването.
— Това го характеризира много точно. Какви хора работят в сниманите сгради?
— Там има десетки компании. Малки държавни агенции. Сателитни офиси. Транспортни и търговски фирми. В една от тях на първия етаж има банка. Може тя да е на прицел?
— Часовникаря не е дошъл в Мексико да краде. Нашето разузнаване показва, че планира убийство.
— В момента проверяваме персонала на фирмите, за да видим дали сред тях има евентуална жертва.
Райм познаваше тънката игра на преговорите между службите, но сега нямаше време да навлиза в детайли. Имаше чувството, че и Луна няма.
— Трябва да създадете добро прикритие за вашите хора, командире. Бъдете по-внимателен от обикновено.
— Да, естествено. Този човек притежава трето око.
— Трето око ли?
— Като второ зрение. Данс ми каза, че той е като котките. Усеща отдалече опасността.
„Не — помисли си Райм. — Просто е много умен и може да предвиди ходовете на преследвачите си. Като гросмайстор.“ Но каза:
— Точно така, командире.
Загледа се в снимката на Луна на екрана. Данс беше права: разговорът ти носи много повече информация, когато можеш да си представиш човека, с когото говориш.
— И ние си имаме такива хора тук — мексиканецът отново се засмя. — Аз съм един от тях. Това обяснява защо още съм жив, а много от колегите ми вече ги няма. Ще продължим наблюдението… много внимателно. Надявам се, когато го хванем, да дойдете лично за екстрадицията, капитане?
— Аз не излизам от дома си.
Луна помълча, после някак тъжно каза:
— Простете ми, капитане. Забравих за проблема ви.
„Нещо, което аз никога няма да забравя“ — помисли си Райм също толкова тъжно.
— Няма нужда от извинения — отвърна.
Луна добави:
— Ние тук сме… как да кажа… Мексико Сити е достъпен град. Ще бъдете добре дошъл, ако решите да ни дойдете на гости, и съм сигурен, че ще се чувствате удобно. Може да отседнете у нас. Съпругата ми готви много вкусно. Къщата няма стълби, така че няма да имате проблеми.
— Може би.
— Храната ни е отлична, а аз съм известен колекционер на мескал и текила.
— В такъв случай може да полеем приключването на случая с бутилка от колекцията ви — рече Райм, за да му достави удоволствие.
— Надявам се да хвана този човек, за да си издействам едно посещение от ваша страна… Може би ще се съгласите да изнесете лекция на моите хора.
Райм се усмихна вътрешно. Не бе осъзнал, че води преговори. С появата му в Мексико Луна щеше да бодне едно перо на шапката си; ето защо беше толкова отзивчив. Явно начинът да свършиш работа в Латинска Америка беше такъв, независимо дали ставаше дума за търговия или за полицейска работа.
— С най-голямо удоволствие — отвърна и погледна към Том, който му правеше знаци и сочеше към коридора.
— Трябва да затварям, командире.
— Благодаря ви, че се свързахте с мен, капитане. Ще ви се обадя веднага, щом науча нещо повече. Дори и да ми се струва незначително, ще ви уведомя, бъдете сигурен.