26
Том въведе в лабораторията, за втори път през този ден, енергичния и спретнат специален агент Тъкър Макданиъл. Този път водеше със себе си и свой колега, изтупан и симпатичен младок, чието име Райм забрави на минутата. Беше му по-лесно да го нарече в себе си Хлапето с главно „Х“. Хлапето примига срещу парализирания човек и бързо отклони поглед.
Специалният агент съобщи:
— Елиминирахме още няколко имена от списъка. Но дойдохме за друго. Получихме писмо с искания.
— От кого? — попита Лон Селито и вдигна поглед от работната маса, до която бе седнал, свит като спукана топка. — От терористите ли?
— Анонимно е и източникът не е установен — отвърна Макданиъл, изричайки грижливо всяка сричка. Райм се запита дали наистина не харесваше полицая толкова, колкото показваше. От една страна, се държеше, както се държеше с Фред Делрей, когото определено не харесваше. От друга страна, това можеше просто да е неговият маниер на поведение. От трета, понякога всичко ставаше без причина.
Сенчестата зона…
Агентът продължи:
— Прилича на писано от маниак, еко може би. Но знае ли човек?
— Сигурни ли сте, че е писано от извършителя? — попита Селито.
След очевидно немотивирана атака честа практика беше различни групировки да се опитат да се възползват от ситуацията. Те заплашваха да повторят атаката, ако не се изпълнят исканията им, въпреки че нямаха нищо общо със случилото се.
— Дал е неизвестни на широката публика подробности за атаката — изрече през зъби Макданиъл, без да погледне към смачкания Селито. — Естествено, че го проверихме.
Демонстративната враждебност на Макданиъл обясняваше неприязънта на Райм към него.
— Кой го е получил и как? — попита.
— Анди Джесън. Най-добре тя лично да ви запознае с подробностите. Исках да я свържа с теб възможно най-бързо.
Поне не беше обявил война на всички фронтове. Неприязънта на Райм намаля с няколко пункта.
— Осведомих кмета, Вашингтон и Националната. Осъществихме конферентна връзка, докато пътувах насам.
„Но без нас“ — отбеляза си наум Райм.
Федералният отвори куфарчето и извади лист хартия, сложен в нов найлонов плик. Райм кимна към Мел Купър. Специалистът извади листа с ръкавици и го сложи на работната маса. Насочи камерата към него и секунди по-късно написаният на ръка текст се появи на всички монитори в стаята.
До Анди Джесън, президент и изпълнителен директор на „Алгонкуин Консолидейтед Пауър“
Вчера сутринта, към 11:30 часа, при подстанция МХ-10 на Петдесет и седма западна улица стана инцидент с електрическа дъга, причинена от изолиран кабел „Бенингтън“ и стълб на автобусна спирка, свързан чрез клема с два сплит болта. След изолирането на четири други подстанции от мрежата и шунтирането на прекъсвачите в МХ-10 натоварването на кабелите с близо двеста хиляди волта предизвика електрически искров разряд.
Цялата вина за инцидента е ваша, причината се крие във вашата алчност и егоизъм. Това е типично за тази индустрия и неприемливо за обществото ни. „Енрон“ наруши финансовата стабилност на хората, вие увреждате физическото им здраве и изобщо живота на земята. Експлоатирате електричеството безогледно и като последица разрушавате нашия свят, вмъквате се коварно в живота ни като вируси и ни поставяте в състояние на зависимост от това, което ни убива.
Хората трябва да разберат, че не им трябва толкова много електричество, както се опитвате да ги убедите. И вие сте тези, които трябва да им покажат пътя. За целта трябва да ограничите потреблението на електричеството от битовите абонати, като съкратите енергоподаването във вашата мрежа до петдесет процента в извън върховите часове за половин час, като започнете днес в дванайсет и трийсет на обяд. Ако не го направите, в един часа ще умрат още хора.
Райм кимна към телефона и каза на Сакс:
— Обади се на Анди Джесън.
Тя набра номера и след малко в слушалката се чу женски глас:
— Детектив Сакс? Чухте ли вече?
— Да. До мен са Линкълн Райм, хора от полицията и от ФБР. Те донесоха писмото.
Райм долови раздразнение и гняв, когато жената попита:
— Кой стои зад всичко това?
— Не знаем — отвърна Сакс.
— Все пак трябва да имате някаква представа.
Макданиъл се представи и заговори:
— Разследването е в пълен ход, но все още нямаме заподозрян.
— А онзи човек в работното облекло в кафенето срещу подстанцията при атаката вчера сутринта?
— Не сме го идентифицирали. Сега работим над вашия списък. Но все още не можем да посочим конкретен човек.
— Госпожице Джесън, аз съм детектив Селито от нюйоркската полиция. Можете ли да го направите?