— Какво да направя?
— Исканото от извършителя. Да намалите електроподаването.
Райм не виждаше нищо лошо да си поиграе малко с лошите момчета, като отвърне на искането им. Воденето на преговори по принцип даваше допълнително време за анализ на веществените доказателства и установяване на наблюдение над заподозрените. Но това не беше неговият подход.
— Госпожице Джесън, отново е Тъкър. Ние не препоръчваме преговори. В дългосрочен план това ще ги окуражи да искат все повече и повече.
Очите му пронизаха предложилия идеята детектив.
Но Селито упорстваше:
— Това ще ни позволи да си поемем въздух.
Федералният агент се замисли, вероятно не искаше да разединява отбора. Но въпреки това каза:
— Аз съм твърдо против.
— Това е просто невъзможно. Да свалим с петдесет процента натоварването в този голям район на града? Как си го представя той? Това не е като да завъртиш реостата и да регулираш яркостта на електрическата крушка. Ще натовари допълнително останалата част от Североизточна интер връзка. Ще трябва да прекъснем тока на много места. Освен това имаме милиони клиенти със самоизключваща се система и тя ще се изолира при такъв спад на електроенергията. А и възстановяването ще бъде изключително трудно. Ще се загубят данните в компютъра. Не може от нула да завъртиш ключа на максимум. Ще ни отнеме дни да препрограмираме и въпреки това ще загубим много информация. Най-лошото е, че не всички сгради имат батерии и генератори. Болниците имат, но много от тях не са в добро състояние. В резултат ще загинат много хора.
„Е — помисли си Райм, — нашият човек е прав за едно нещо: електричеството в лицето на «Алгонкуин» и другите електрически компании наистина се е настанило трайно в живота ни. Ние сме зависими от тока.“
— Ето, видяхте ли? — изгледа ги Макданиъл тържествуващо. — Това не може да се направи.
Селито сви устни. Райм погледна към Сакс.
— Паркър?
Тя кимна и се зае да търси в телефона си номера и имейла на Паркър Кинкейд във Вашингтон. Бивш агент на ФБР, Кинкейд сега работеше като частен консултант, най-добрият екзаминатор на документи в цялата страна, поне според Райм.
— Сега ще му го изпратя.
Сакс седна на един от столовете пред компютрите, написа набързо имейл, сканира писмото, приложи го и го изпрати.
Селито извади телефона си и се свърза с Отдела за борба с терористите, а оттам и със специалния отряд за бързо реагиране към отдел „Тактически разработки“ — местната версия на СПОТ, „специални оръжия и тактики“ — и им съобщи, че се очаква нова атака към един часа на обяд.
Райм се обърна към микрофона:
— Госпожице Джесън, отново е Линкълн. Исках да ви попитам за онзи списък, който дадохте вчера на детектив Сакс.
— Да?
— Можете ли да ни предоставите образци от почерците на хората?
— На всичките ли?
— Колкото може повече и колкото може по-бързо.
— Предполагам, че ще мога. Изисквали сме от тях формуляри и декларации за много неща. Мисля, че здравните картони също са подписани собственоръчно от тях и ще ви свършат работа.
Райм се отнасяше скептично към подписите като показател за почерка на човека. Не беше специалист, но няма как да си шеф на криминален отдел, без да разбираш поне малко от почерци, документи и подписи. Той знаеше, че хората се отнасят нехайно към подписа си (лоша практика, както разбра в процеса на работата, защото небрежният подпис се фалшифицираше много по-лесно). Но когато си взимаха бележки, се стараеха да пишат по-четливо, което даваше по-добра представа за почерка им. Той обясни това на Джесън и тя обеща, че ще ангажира помощниците си да открият възможно най-много образци от писани на ръка бележки. Искането не й беше по вкуса, но изглежда беше отстъпила относно участието на служител на „Алгонкуин“ в атаките.
Райм се отдалечи от микрофона и извика:
— Сакс! Там ли е Паркър? Какво става?
— На някакво съвещание е — обясни Сакс. — Чакам да ме свържат.
Кинкейд беше самотен баща на две деца, Роби и Стефани, и балансираше с мъка между личния и професионалния си живот. Децата му отнемаха толкова време, че той се принуди да напусне ФБР и да стане частен консултант като Райм. Но криминологът познаваше добре Кинкейд и знаеше, че при случай като този той веднага щеше да се качи на борда и щеше да направи всичко, за да помогне.
Райм се обърна отново към микрофона.
— Госпожице Джесън, можете ли да сканирате материалите и да ги изпратите на… — вдигна вежда към Сакс и тя продиктува имейла на Паркър Кинкейд.
— Записах го — отвърна Джесън.
— Тези термини… „ограничаване на потреблението“, „шунтиране“, „извън върхови часове“… предполагам, че са част от бизнеса?