Напразно, сви горчиво устни Райм. Единственият извод беше, че извършителят е много умен и знае как да се пази.
Но десет минути по-късно изскочи и нещо интересно.
Паркър Кинкейд се обади от дома си във Феърфакс, Вирджиния.
— Линкълн?
— Паркър, какво откри?
— Първо, за сравняването на почерците. Образците от „Алгонкуин“ бяха съвсем оскъдни и не успях да направя пълен анализ, колкото и да ми се искаше.
— Разбирам.
— Но намалих броя на заподозрените служители до дванайсет.
— Дванайсет? Отлично.
— Ще ти дам имената. Готов ли си?
Райм погледна Купър и той кимна. Започна да записва, докато Кинкейд диктуваше.
— Мога да ти дам нещичко и за автора. Първо, служи си с дясната ръка. После, открих някои характеристики от избора на думи и езика му.
— Давай.
Райм кимна и Купър отиде до бялата дъска с профила на извършителя.
— Завършил е елитна гимназия, вероятно и колеж. В американско училище. Има малко граматични и пунктуационни грешки, но главно при трудни думи и конструкции. Отдавам го на стреса от последните му действия. Най-вероятно е роден тук. Не бих могъл да твърдя с абсолютна сигурност, че няма чужди корени, но английският му е пръв, а не е чудно да е и единствен език.
Купър записа това на дъската.
— Освен това е умен и хитър. Не използва първо лице и избягва действителен залог.
Райм разбра.
— Не казва нищо за себе си.
— Точно така.
— Навежда на мисълта, че работи в група.
— И аз така мисля. Открих и друго: различни вариации в движението на ръката нагоре и надолу при писане. Това се забелязва при ядосан или емоционално нестабилен човек. Разгневен или страдащ. На местата, където пада логическото ударение, буквите са по-широки, изписани със замах.
— Ясно — Райм кимна към Купър и той записа информацията на дъската. — Благодаря, Паркър. А сега на работа.
Те прекъснаха връзката.
— Дванайсет души — въздъхна Райм. Погледна към дъската с веществените доказателства, после към другата с профила на престъпника и накрая погледът му се насочи към имената на заподозрените. — Няма ли начин да стесним кръга малко по-бързо? — попита ядосано той и отчете с горчивина, че стрелката на часовника се премести с още една минута към наближаващия краен срок.
• Жертва: Луис Мартин, помощник-управител в музикален магазин
• Няма пръстови отпечатъци по повърхностите
• Шрапнел от разтопен метал като резултат от електрическата дъга
• Многожилен изолиран алуминиев кабел
— произведен в завод за електроматериали „Бенингтън“; АМ-МВ, издържа до 60 000 волта
— срязан ръчно с ножовка, нов лист, счупен зъб
• Два сплит болта с двайсетмилиметрови отвори в тях
— неустановен източник
• Отчетливи следи от инструменти по болтовете
• Болтове с диаметър шест милиметра за прикрепване на кабела към металния пилон на знака на автобусната спирка
— неизвестен източник
• Следи от обувки
— „Албъртсън-Фенуик“, модел Е-20, за работа с електричество, размер 11
• Срязана решетка, за да се открие достъп до подстанцията, ясни следи от резач за болтове
• Метална врата с рамка от сутерена
— взет материал за ДНК. Изпратен за тест
— гръцка храна, тарама хайвер
• Рус косъм, дължина — два сантиметра и половина. Естествена, от човек под петдесет години; открит в кафенето на улицата срещу подстанцията
— изпратен за токсико-химичен анализ
• Следа от минерали: вулканична пепел
— не се намира в почвата около Ню Йорк
— изложби, музеи, институти по геология?
• Проникването в софтуера на контролния център на „Алгонкуин“ е станало с вътрешни кодове; не са замесени хакери отвън
…
• Доставено в дома на Анди Джесън
— няма свидетели
• Писано на ръка
— изпратено на Паркър Кинкейд за анализ
• Обикновена хартия и мастило
— неизвестен източник
— няма други пръстови отпечатъци, освен тези на Анди Джесън, портиера и куриера
• Няма открити видими следи по хартията
…
Профил на извършителя
• Мъж
• Около четирийсетте
• Вероятно бял
• Възможно е да носи очила и шапка
• Тъмносин работен комбинезон, подобен на работното облекло на служителите в „Алгонкуин“