— Мел, погледни досието на Галт. Виж дали познава СКАДА и управленската програма.
Купър отвори личното досие на мъжа.
— Не се споменава конкретно. Но пише, че човекът продължава да повишава квалификацията си в различни курсове.
— Господин Уол, Галт семеен ли е или е ерген? — попита Райм.
— Ерген. Живее в Манхатън. Искате ли адреса му, сър?
— Да.
Уол му даде данните.
— Господин Уол, аз съм Тъкър Макданиъл — наведе се към микрофона агентът. — Знаете ли къде се намира в момента Галт?
— Това е интересно. Преди два дни се обади, че е болен. Никой не знае къде се намира в момента.
— Имате ли сведения, дали е пътувал наскоро? До Хаваи или Орегон? На място, където има вулкан?
— Вулкан ли? Защо?
Райм се въоръжи с търпение и отвърна:
— Просто ме интересува дали е пътувал.
— Според екипните доклади — не. Взел си е два дни болнични… предполагам, заради терапията, но скоро не е излизал в отпуск.
— Бихте ли проверили при колегите му дали някой от тях знае къде ходи обикновено, има ли приятели извън фирмата, дали е член на някаква група?
— Разбира се.
— Знаете ли нещо за семейството му, господин Уол? — попита Макданиъл.
Уол обясни, че бащата на Галт е починал, но майка му и сестра му живеели в Мисури. И продиктува имената, адреса и телефонния им номер.
Райм и Макданиъл не се сетиха какво друго да питат шефа на охраната. Райм му благодари и те прекъснаха връзката.
Макданиъл нареди на подопечния си да се свърже с квартирата на ФБР в Кейп Жирардо, Мисури, и да ги прати да разучат семейството на Галт.
— Има ли смисъл да изисквам разпечатка на телефонните им разговори?
— Съмнявам се. Но не пречи да проверят. Погледни пен регистъра.
— Веднага.
— Райм — повика го Сакс.
Той погледна към монитора и видя плода на трескавото тракане на Сакс по клавиатурата през последните няколко секунди. От снимката на разрешителното за шофиране на Галт ги гледаше бяло, лишено от усмивка лице с втренчени в обектива очи. Беше с къса руса коса. Дълга около два сантиметра и половина.
— Е, най-после имаме заподозрян — въздъхна Макданиъл. — Добра работа, Линкълн.
— Ще се поздравяваме, когато го вкараме в съда.
Райм прочете още веднъж информацията под снимката. Адресът беше същият.
— Живее в долната част на Ийст Сайд? Там няма много колежи и музеи. Според мен вулканичната прах идва от определеното за новата атака място. Следващата му цел. Сигурно е избрал публична сграда, където има много хора.
И много жертви…
Погледна часовника. Беше десет и половина.
— Мел, провери отново геоложкия състав с твоята апаратура.
— Веднага.
— Аз ще се обадя за съдебна заповед и ще подготвя екип за влизане в жилището — предложи Макданиъл.
Райм кимна и се обади на Селито, все още на път към кметството.
Гласът на детектива изпращя във високоговорителя:
— Преминах през петстотин светофара, Линк. И си мисля, че ако този извратеняк прекъсне тока, ще обърка цялото движение и ще настане ад под небето. Няма начин да…
Райм го прекъсна:
— Лон, имаме име. Казва се Реймънд Галт. Работи в един от аварийните екипи на „Алгонкуин“. Не сме абсолютно сигурни, но вероятността е голяма. Мел ще ти изпрати имейл с подробностите.
Мел продължаваше да поддържа връзката с лабораторията си, откъдето му диктуваха всеки получен резултат от анализите на вулканичната прах, докато търсеше информацията за заподозрения в компютъра.
— Аз също ще изпратя хората си на адреса — обади се Селито.
— Ние изпращаме екипа на място — каза бързо Макданиъл.
Като децата, помисли си Райм.
— Които и да са, не ме интересува — изрече. — Само да тръгват веднага.
Детективът и агентът се съгласиха да действат координирано, като всеки от тях щеше да организира свой екип.
— Крайният срок наближава и той сигурно няма да си е вкъщи — предупреди ги Райм. — Ако жилището е празно, държа лично да проведа огледа с моя екип.
— Дадено — отвърна Макданиъл.
— Аз ли? — вдигна вежди Сакс.
— Не. Ако открием някаква следа за следващата атака, трябва да си тук — отвърна Райм и погледна към Пуласки.
— Аз ли? — същите думи, но различен глас.
— Тръгвай, новобранец. И помни…
— Знам — прекъсна го Пуласки. — Тези дъги са пет хиляди градуса по Фаренхайт. Ще внимавам.
Райм се засмя.
— Исках да кажа: не прецаквай нещата… Хайде, тръгвай!
29
Огромни количества метал. Навсякъде.
Рон Пуласки погледна часовника си. Единайсет. Два часа до следващата атака.