Вътре откри неоспоримо доказателство, че Рей Галт е извършителят на атаката: лист за ножовка със счупен зъб. И резачка за болтове. Той знаеше, че работата му е само да премине по решетката и да събере уликите, но не можа да се въздържи, извади от джоба си лупа и потърси вдлъбнатини по острието на инструмента, идентични с онази ясна следа върху метала на решетката, която беше открил до автобусната спирка при подстанцията. После сложи двата инструмента в пликовете и ги прибра. В друг малък шкаф откри ботуши „Албъртсън-Фенуик“, единайсети размер.
Вибрацията на телефона го стресна. На дисплея бе изписано името на Линкълн Райм. Пуласки отговори веднага.
— Линкълн, аз…
— Откри ли нещо полезно, новобранец? Наемане на кола? Имена на приятели? Или нещо за предстоящата атака?
— Не, апартаментът е като излизан. Но открих инструментите и ботушите. Няма съмнение, че е той.
— Искам мястото! Искам адреси!
— Да, сър, аз…
Райм затвори.
Пуласки затвори телефона и опакова старателно събрания доказателствен материал. После обиколи два пъти целия апартамент, надникна навсякъде, включително и в хладилника, фризера и във всички шкафчета. Дори и в по-големите кутии за храна, където би могло да се скрие нещо.
Нищо…
Страхът беше заменен с раздразнение. Бе открил доказателства, че Галт е извършителят на атаката, но нищо друго. Къде би могъл да се крие, къде мислеше да удари следващия път? Очите му отново се спряха на бюрото. Върху него имаше евтин принтер. Най-отгоре мигаше жълта лампичка. Той се приближи. Съобщението гласеше, че хартията е задръстила изхода.
Какво бе принтирал Галт? Полицаят отвори предпазливо капака и надникна вътре. Видя смачкан лист хартия и изписаното предупреждение: „Внимание, опасност от токов удар! Изключи захранването преди почистване на машината!“
Това означаваше, че вътре може да има и други страници. И те да съдържат полезна информация. А защо не и адреса на следващата му атака?
Но ако изключеше захранването, паметта щеше изтрие оставащите за принтиране страници. Той пристъпи предпазливо към машината. Пред очите му се появиха отново разтопените парченца метал.
Пет хиляди градуса…
Погледът му попадна върху часовника на ръката.
По дяволите! Амелия го бе предупредила да махне всичко метално от себе си, преди да се приближава до електричество. Беше забравил за това. Тази проклета рана на главата! Защо не можеше да мисли ясно? Пуласки свали часовника. И го сложи в джоба си. Боже Господи, какво правеше? Извади сейкото от джоба и го остави на бюрото, далече от принтера. Следваше едно последно усилие. Отново го обзе страх. Той се ядоса на собствената си нерешителност.
— По дяволите! — измърмори и се върна в кухнята. Откри огромни розови гумени ръкавици, сложи ги и като се оглеждаше, за да е сигурен, че никой от ФБР или от полицията не следи отнякъде унизителната ситуация, се върна при принтера.
Отвори комплекта с инструментите за събиране на улики и избра най-доброто за почистване на хартия: пинсети. Те бяха метални, разбира се, идеалният инструмент за една хубава солидна връзка с електрическия кабел, евентуално свързан от Галт с принтера.
Той спря на два метра от бюрото и погледна часовника. До следващата атака оставаше по-малко от час и половина.
Рон Пуласки пристъпи напред, наведе се и пъхна пинсетата между два дебели кабела.
30
Местните телевизии излъчиха снимката на Галт, интервюираха две бивши негови приятелки, съотборниците му по боулинг и лекуващия го онколог. Но от него нямаше и следа. Сякаш бе потънал в земята.
Специалистът, с когото се свърза Мел Купър, откри двайсет и една изложби в Ню Йорк, съдържащи вулканична пепел, включително и един скулптор, използващ за материал вулканична скала.
— Двайсет хиляди долара за камък с размерите на диня — изсумтя Купър. — И между другото е точно, каквото изглежда.
Райм кимна разсеяно, заслушан в гласа на завърналия се в Бюрото Макданиъл. Той ги информираше по говорителя, че майката на Галт не го била чувала от няколко дни. Това не било необичайно за него. Напоследък бил много променен заради болестта.
— Поиска ли заповед за подслушване?
Агентът обясни кисело, че не успели да убедят съдията да разреши подобни действия към семейството на Галт.
— Но имаме пен.