Скачай за здраве!
Музикална вечер — 3 май
С предварително записване!
Катедрата по геология представя:
„Вулканите отблизо и лично“
20 април — 15 май
Вход свободен. Отворено за външни лица.
Добре, ето че Ню Йорк беше малко по-различен от Скотсдейл.
33
Райм продължаваше да изследва уликите в отчаян опит да открие във видимо несвързаните помежду им метални парчета, пластмаса и прах, някаква връзка, която да разпали въображението му и да помогне на Сакс в търсенето на точното място, където Галт би свързал смъртоносния кабел по преминаващия през Морнингстар Хейтс и Харлем тръбопровод.
Ако наистина това беше неговата мишена.
Да разпали въображението му…
При тази взривоопасна обстановка не беше подходящо да употребява думи, свързани с пожар.
Сакс продължаваше да търси смъртоносната жица, съединена със захранващия кабел. Той знаеше, че задачата я плаши. Нямаше начин да откриеш връзката, ако не се приближиш до кабела, за да видиш къде точно е прикрепен към тръбата, и тя го знаеше. Спомни си очите й и гласа й, когато вчера разказваше за надупченото от разтопения метал тяло на Луис Мартин. Но нямаше друг начин.
Той разбра, че всички полицаи от съседните квартали се стекоха към Морнингсайд Парк и сградите около определения за подмяна на водопровода район, за да го опразнят от хора. Но не би ли могло електричеството да последва желязната тръба до самия й край? И искрата да избухне в нечия къща на километри оттук?
Например в неговата. Да изригне от мивката, над която в момента се бе навел Том?
Райм погледна часовника на монитора си. Ако не откриеха кабела до шейсет минути, въпросите в главата му щяха да получат своя отговор.
Сакс се обади отново:
— Нищо, Райм. Може и да греша, но си мисля, че линията трябва да пресече метрото в определена точка. Може да е решил да го сложи там. Трябва да проверя.
— Имаме връзка с „Алгонкуин“. Те се опитват да стеснят кръга. Изчакай да се чуя с тях и ще ти се обадя — каза той и извика към Мел Купър. — Нещо интересно, Мел?
Специалистът говореше с един от диспечерите от контролния център на „Алгонкуин“. Следвайки насоките на Анди Джесън, той и екипът му се опитваха да открият участъци от мрежата с нестабилно напрежение. Това беше във възможностите им, защото сензорите бяха разположени на няколкостотин метра, за да предупредят веднага, ако се яви проблем с изолацията или спад на напрежението в захранващите кабели. Отчитането на определено колебание щеше да им помогне да определят мястото, където Галт бе свързал своята смъртоносна жица и където я бе извадил на повърхността.
Но отговорът на Купър беше:
— Съжалявам, нищо.
Райм затвори очи. Колкото и да отричаше, болката в главата се засилваше с всяка минута. Разтревожи се, че тя можеше да е знак за нещо по-сериозно. Както винаги тревогата му бе свързана с квадриплегията. Болката беше важен показател за състоянието на човека. Без нея той не осъзнаваше, че нещо в организма му не е наред. Докато пада в гората, дървото сигнализира с определен звук, независимо че може никой да не го чуе. Но как да разбереш дали болката съществува, ако не можеш да я почувстваш?
Райм усети нездравия привкус на мислите си. Главата му се изпълни с мрачни образи и разсъждения за пореден път през този ден. Не знаеше защо, но не можеше да се отърси от тях.
Видя му се странно, че за разлика от вчера, когато по това време се впусна в епична битка с Том, днес не му се пиеше скоч. Дори мисълта за едно питие му се стори противна.
Това го разтревожи повече от главоболието.
Очите му бяха върху списъка с доказателствения материал, но подскачаха из буквите, без да ги разпознаят, сякаш написаното беше на чужд език, някога изучаван в училище, но неизползван от години. Той примига и премести очи на диаграмата, проследяваща пътя на електроенергията от силовия генератор през постепенното намаляване на напрежението до домакинствата.
Сто трийсет и девет хиляди волта…
Райм помоли Мел Купър да му набере номера на Сомърс от „Алгонкуин“.
— „Специални проекти“, моля?
— Търся Чарли Сомърс.
— На телефона е.
— Обажда ви се Линкълн Райм. Аз работя с Амелия Сакс.
— О, разбира се. Тя спомена за вас — отвърна любезно човекът отсреща, после заговори по-тихо. — Чух, че един от заподозрените е Рей Галт. Вярно ли е това?
— Така изглежда, господин Сомърс…
— Наричай ме Чарли. Иначе имам чувството, че съм някакво голямо началство.
— Добре, Чарли. Знаеш ли какво става в момента?
— Имам схема на мрежата в лаптопа си. Анди Джесън… президентът на компанията, ме помоли да следя какво става.