— Пред входа съм, Райм. Мястото е голямо. По-голямо отколкото си го представях.
Описанието се налагаше, защото не претърсваше местопрестъпление и видеовръзката беше изключена.
— Имаш осемнайсет минути.
Тя огледа шестетажната сграда на колежа, откъдето се изсипваха на тълпи студенти, преподаватели и персонал с изплашени лица. Тъкър Макданиъл и Лон Селито евакуираха хората и те бързаха да напуснат мястото, стиснали в ръце чанти, компютри и учебници. Почти всеки от тях поглеждаше нагоре поне веднъж по време на придвижването си към изхода.
Всички правеха така след единайсети септември.
Пристигна още една кола и жена в тъмен костюм излезе от нея. Беше приятелката й, детектив Нанси Симпсън. Тя изтича при Сакс и попита:
— Какво имаме, Амелия?
— Мислим, че Галт е заредил училището с ток. Още не знаем как. Аз ще огледам отвътре. Искам да разпиташ — тя кимна към бързащите да излязат от района на училището хора — дали някой не е забелязал Галт? Имаш ли снимката му?
— Да, в електронния си бележник.
Сакс кимна, обърна се към училището и още веднъж премисли всичко. Не знаеше как да действа. Припомни си казаното от Сомърс. Тя знаеше къде би могло да има скрита бомба, къде би застанал снайперистът, за да улучи определена цел. Но електрическата атака може да дойде отвсякъде.
— Какво точно каза Сомърс? Какво би могъл да направи Галт? — попита тя.
— Най-лесният начин би бил да използва жертвата си като комутатор. Да свърже дръжка на врата или парапет на стълба с източник, а другия край да заземи в пода. Подът също може да е естествен проводник, ако е мокър. Кръгът е отворен, докато жертвата не докосне дръжката на вратата или желязото на перилата. Но докосне ли го, токът преминава през него. При това положение, за да убиеш някого, не е необходим висок волтаж. Дори и ниско напрежение ще е достатъчно. Но не е много ефективно.
Ефективно… — при създалите се обстоятелства думата й прозвуча ужасно.
Зад нея завиха сирени. Пожарната, отрядът за бързо реагиране към полицията и линейките започнаха да пристигат едни след други.
Тя махна за поздрав на Бо Хоуман, шефа на тактиците, висок прошарен сержант, бивш преподавател в тренировъчен отдел. Той кимна в отговор, нареди на хората си да помогнат при евакуацията и определи няколко души да започнат издирването на Галт и евентуални негови съучастници.
Тя се поколеба за миг, но после тръгна решително към училището, бутна вратата, като допря ръка до стъклото, и влезе в училището. Искаше й се да извика никой да не се докосва до металните части, но се изплаши, че това ще предизвика паника и ще доведе до жертви. А и до крайния срок оставаха още петнайсет минути.
Вътре беше пълно с метални парапети, дръжки, стълби и отделни участъци от пода. Но нямаше как да прецени за толкова кратко време дали са свързани с кабел или не.
— Не знам, Райм — каза неуверено тя. — Има много метал. Но по-голямата част от пода е покрита с килими или с линолеум. Те са лоши проводници.
Дали не бе замислил да предизвика искра и да опожари мястото до основи?
Тринайсет минути.
— Продължавай, Сакс.
Тя включи безконтактния индикатор на Чарли Сомърс и той отчете случайни изменения във волтажа, но никъде не беше по-висок от този в едно домакинство. При това източниците не бяха на място, където можеха да убият или да ранят някого.
Изведнъж през прозореца припламна ярка жълта светлина и привлече погледа й. Беше камион на „Алгонкуин Консолидейтед“ с надпис „Аварийна група“ отстрани на каросерията. Тя позна двама от четиримата слезли от камиона: Бърнард Уол, шефа на охраната, и Боб Кавано, завеждащ оперативния отдел. Те изтичаха към групата полицаи, където беше и Нанси Симпсън.
Докато проследяваше пътя им през стъклото на прозореца, Сакс за пръв път се загледа в съседния на училището обект. Строителна площадка за висока сграда. Работниците сглобяваха метално скеле, завинтваха болтове и заваряваха трегерите на място.
Метал. Цялата конструкция беше от чист метал.
— Райм — каза тихо тя. — Мисля, че не е училището.
— Защо?
Тя му обясни.
— Стомана… Разбира се, Сакс, това е логично. Опитай се да накараш работниците да слязат на земята. Аз ще звънна на Лон и ще го накарам да организира хората си.
Тя бутна вратата и изтича към караваната, служеща за офис на фирмата предприемач. Погледна нагоре към двайсет — двайсет и пет етажната метална конструкция, готова да стане проводник и да опече всичките около двеста на брой работници, и забеляза, че има само два малки елеватора, с които биха могли да се спасят.