Сакс и Симпсън хукнаха към прозорците и с жестове се опитаха да спрат устрема на хората към вратите, но паниката беше по-силна и те продължиха да напират към изходите. Спряха едва когато видяха ужасната картина при първите, достигнали до металните врати.
Откъснете му главата…
Тя се обърна към Кавано:
— Как да спрем електроподаването?
Изпълнителният директор се огледа.
— Не знаем къде е свързал кабела. Наоколо има много линии: захранващи, трансмисионни, за метрото… Ще се обадя в Куинс. Ще отрежа целия район. Това ще причини затваряне на стоковата борса, но нямаме друг избор — той извади телефона си и докато набираше цифрите, предупреди: — Но ще отнеме няколко минути. Кажете на хората в хотела да останат на място. Да не докосват нищо.
Сакс изтича до голямото стъкло на предния прозорец и започна да маха неистово с ръце, за да върне хората назад. Някои разбраха и се отдръпнаха. Но повечето бяха заслепени от страха. Сакс видя как една жена се освободи от ръцете на приятелите си и се втурна към аварийния изход, препречен от още димящото тяло на мъж, опитал се да излезе секунди преди нея. Тя заудря по стъклото и закрещя:
— Не!
Жената обърна глава към нея, но продължи да тича с протегнати напред ръце.
— Не! Не докосвайте вратата!
Жената изскимтя и продължи напред.
Десет крачки от вратата… пет…
„Няма друг начин“ — реши Сакс.
— Нанси, прозорците! Да ги свалим!
И извади глока. Прецени къде има най-малко хора, стреля високо и използва шест куршума, за да свали три от масивните стъкла на прозорците във фоайето.
При звука от изстрелите жената изпищя и се хвърли на земята точно преди да хване смъртоносната дръжка.
Нанси Симпсън разби прозорците от другата страна на вратата.
След секунда и двете бяха вътре. Наредиха на хората да не пипат нищо метално и започнаха да организират извеждането им през прозорците, задушавайки се от отвратителния дим, изпълнил фоайето.
38
Боб Кавано извика към тях:
— Спряхме подаването.
Сакс кимна, насочи парамедиците от линейките към ранените и убитите и потърси Галт из тълпата отвън.
— Детектив!
Тя се обърна. Един мъж в униформа на „Алгонкуин Консолидейтед“ тичаше към нея. Тъмносиният комбинезон и бялата кожа я наведоха на мисълта, че може да е той. Свидетелят от хотела бе казал, че заподозреният е наблизо, а полицията разполагаше само с една неясна снимка за идентифициране.
Но когато работникът приближи, стана ясно, че е значително по-млад от Галт.
— Детектив — повтори задъхано работникът, — онзи полицай там каза, че трябва да говоря с вас. Исках да ви осведомя за нещо.
Лицето му се изкриви, когато усети носещата се от хотела миризма.
— Кажете.
— Аз съм от електрическата компания. „Алгонкуин“. Вижте, моят партньор е в един от тунелите ей там — кимна към колежа той. — Опитах се да се свържа с него, но той не отговаря. А радиостанцията работи отлично.
Под земята. Където бяха електропреносните кабели…
— Помислих си, че този Реймънд Галт… може да е бил долу и Джоуи да е налетял на него.
Сакс извика двама полицаи от патрула и тримата последваха работника от „Алгонкуин“ към училището.
— Имаме вход за тунела през мазето на сградата. Това е най-бързият начин да слезеш долу.
Ето откъде се бе взела вулканичната прах по обувките на Галт. Беше полепнала по обувките му, докато е преминавал през изложбената зала на колежа. Тя се обади на Райм и го осведоми за случилото се. После добави:
— Ще действам внимателно. Той все още може да е долу. Ще ти се обадя по-късно. Ти откри ли нещо полезно сред уликите? Нещо, което би могло да ни помогне?
— Нищо, Сакс.
— Слизам долу.
Тя прекъсна бързо връзката, за да не му остави време за възражения, и последва полицаите и работника към вратата за мазето. Захранването в сградата на училището беше спряно, но аварийните светлини мигаха като червени и жълти очи. Работникът посегна към вратата.
— Не — спря го Сакс. — Вие ще чакате тук.
— Добре. Отвътре има две стъпала, после ще видите червена врата. На нея пише „Алгонкуин Консолидейтед“. Тя ще ви отведе до стълбата към тунелите. Ето ви ключа — подаде й го той.
— Как се казва партньорът ви?
— Джоуи. Джоуи Барзан.
— И къде трябва да се намира?
— Щом слезете по стълбите, се обърнете наляво. Той работи на около сто, сто и петдесет крачки в тунела. Пада се някъде под хотела.
— Каква е видимостта долу?
— Електричеството е прекъснато, но вътре има дежурни лампи. Захранват се от батерия.