Батерия. Страхотно!
— Но батериите са слаби и вътре е тъмно. Ние използваме фенерчета.
— Вътре има ли кабели под напрежение?
— Да. Това е трансмисионен тунел. Захранващите са извън играта, но другите са живи.
— Оголени ли са?
Той я погледна учудено.
— По тях текат сто и трийсет хиляди волта. Разбира се, че не са оголени.
Освен ако Галт не ги бе оголил.
Сакс се поколеба за миг, после насочи детектора на Сомърс към вратата. Усети любопитния поглед на електротехника върху странното изобретение, но си спести обясненията, даде знак на всички да се отдръпнат и отвори вратата с ръка върху спусъка на глока. Беше празно.
Сакс и двамата полицаи тръгнаха бавно по тънещите в мрак стъпала. Клаустрофобията й алармира веднага, но поне отвратителната воня на изгоряла гума, кожа и коса тук се долавяше по-слабо.
Тя тръгна напред, полицаите я следваха по петите. Стискаше здраво ключа в ръка, но когато стигнаха до червената врата, откри, че е отворена. Полицаите се спогледаха. Сакс насочи пистолета към вратата. Те също извадиха своите. Тя им даде знак да застанат плътно зад нея, после бутна вратата с рамо.
На прага спря и погледна в краката си.
По дяволите! Водещите на около два етажа под земята стъпала бяха метални. Небоядисани.
Сърцето й отново забърза ритъма си.
Ако можете, го избегнете.
Ако не можете, вземете предпазни мерки.
Ако не можете и това, му откъснете главата.
Но нито едно от златните правила на Чарли Сомърс не действаше тук.
Сакс усети, че плува в пот, и веднага си припомни, че влажната кожа е много по-добър проводник от сухата. И не спомена ли Сомърс, че солта влошава още повече нещата?
Чу се шепот:
— Виждате ли нещо, детектив?
— Ще продължим ли?
Тя не отговори на въпросите, само им нареди също шепнешком:
— Не докосвайте нищо метално.
— Ясно. Защо?
— Защото по кабелите тече ток с напрежение сто хиляди волта.
— О… Да, разбира се.
Тя тръгна бавно надолу, очаквайки всеки момент да чуе ужасното пращене и да види пред себе си водопад от искри. Стъпи на първото стъпало, после премести другия крак на второто.
Но сметката й излезе погрешна и тя едва успя да запази равновесие. Оказа се, че стъпалата са три и много стръмни.
Щом стъпиха на равното, чуха силно бучене и гъргорене. Въздухът тук беше поне с двайсет градуса по-горещ от онзи отвън и температурата се покачваше с всяка следваща стъпка.
Друг кръг на ада.
Тунелът беше по-голям от очакванията й, широк около метър и осемдесет и висок над два метра, но много тъмен. Голяма част от аварийните електрически крушки липсваха. Сакс по-скоро изчисли, отколкото видя, че краят му е около петнайсет метра наляво от тях. Нямаше врати, през които Галт би могъл да избяга, нито удобни за криене места. Но наляво, където трябваше да бъде Джоуи Барзан, имаше много завои.
Сакс даде знак на полицаите да останат зад нея. Тримата се придвижиха един след друг до първия завой на тунела и спряха. Тя не вярваше, че Галт е още тук — според нея той вече беше на километри от мястото — но се страхуваше, че може да им е заложил капани.
Но да вярваш, че го няма, не беше като да си сигурен. Затова, преди да завие, приклекна и приготви глока, но не го издаде напред, за да не даде възможност на престъпника да го измъкне от ръката й или да го избие с удар. После подаде леко глава.
Нищо.
Видя мокрия бетонен под. Вода. Естествено. Много вода с много добра електропроводимост.
Огледа внимателно тунела. Към стената бяха прикрепени дебели черни кабели. И табела:
Внимание! Високо напрежение!
Преди работа уведоми „Алгонкуин Консолидейтед Пауър“
Припомни си какво беше казал работникът от „Алгонкуин“ за напрежението.
— Чисто е — успя да прошепне и даде знак на полицаите зад нея да побързат.
Естествено, тя се тревожеше за Джоуи Барзан, но сега по-важното беше да открие някакви следи от Галт, да разбере къде би могъл да се скрие.
Но какво би могла да направи? Тези тунели бяха дълги десетки километри. И предоставяха възможност за безпрепятствено измъкване. Бетонът на пода беше мръсен, но не се виждаха отпечатъци от обувки. Стените бяха почернели от сажди. Можеше да събира улики с дни и пак да не открие нищо полезно. Може би…
Хриплив звук.
Тя замръзна на място. Откъде идваше? Имаше ли странични коридори? Дали Галт не ги дебнеше в някой от тях?
Един от полицаите вдигна ръка. Посочи очите си, после напред. Тя кимна, макар че военният сигнал не й се стори подходящ за случая. Но в ситуация като тази правиш всичко, което би те накарало да се почувстваш по-уверен.