Само че в момента нищо не й вдъхваше увереност и пръските от разтопения метал по тялото на Луис Мартин отново изсвистяха като куршуми през ума й.
И все пак не можеше да се върне.
Още едно дълбоко вдишване.
Погледна зад завоя… тунелът пред тях беше празен. Но още по-тъмен от другия. Веднага разбра защо. Тук електрическите крушки бяха още по-малко, защото останалите бяха счупени.
Капан, мина й през ума.
Другият завой беше десен, под ъгъл деветдесет градуса, и тя изчисли, че се намират точно под хотела.
Отново погледна иззад ъгъла и този път не видя нищо. Коридорът беше абсолютно тъмен.
И пак онзи хриплив звук.
Единият от полицаите се приближи.
— Чух глас.
Тя кимна.
— Бъдете тихи — прошепна, после зави и тримата продължиха напред с приведени гърбове.
Тя чу отново звука и потръпна. Не беше глас, а стон. Отчаян стон. Човешки.
— Фенерче — прошепна отново.
Като детектив Сакс не носеше колан с инструменти, само оръжие и белезници. Едва не извика, когато, подавайки й фенерчето, полицаят зад нея неволно я удари.
— Извинете — измърмори той.
— На пода — нареди им тихо тя. — По очи. Пригответе се за стрелба. Но само след моя команда… освен ако той не стреля пръв.
Те се проснаха на мръсния под с насочени към тъмното пистолети.
Тя тръгна бавно напред. Включи фенерчето, като го държеше настрани, за да не се превърне в мишена, и заслепяващата му светлина изпълни тъмния коридор.
Не последваха изстрели, нито електрически дъги.
Но намериха още една жертва на Галт.
Работникът от „Алгонкуин“ лежеше на едната си страна на около десетина метра от тях. От слепоочието и ухото му течеше кръв.
— По-бързо!
Полицаите се изправиха и тримата забързаха по тунела към мъжа, който трябваше да се казва Джоуи Барзан. Светлината от фенерчето й даде възможност да се увери, че това не е Галт. Работникът беше тежко ранен и кървеше. Единият от полицаите стигна до него и се наведе да спре кръвоизлива, но Барзан вдигна трепереща ръка и простена.
В началото Сакс реши, че човекът умира и тялото му се разтърсва от предсмъртни гърчове. Но когато се приближи, погледна в широко отворените му очи и проследи погледа му. Барзан лежеше не на голия под, а на дебело парче тефлон или пластмаса.
— Спри! — извика тя на полицая, протегнал ръка към ранения мъж. — Това е капан.
Той замръзна на място.
Тя си припомни думите на Сомърс, че раните и кръвта намаляват резистентността на тялото към електричеството.
Без да го докосва, мина зад гърба на ранения.
Ръцете му бяха вързани. Но не с въже или лента, а с оголена медна жица. Свързана с една от линиите на стената. Сакс извади детектора на изобретателя и го насочи към свързаната с ръцете на електротехника жица.
Стрелката подскочи и отчете 10 000 волта. Ако полицаят бе докоснал тялото му, токът щеше да протече през него към земята и да ги убие.
Сакс отстъпи назад и включи радиостанцията си. Обади се на Нанси Симпсън, накара я да потърси Боб Кавано и да му съобщи, че се налага да отреже главата на още една змия.
39
Рон Пуласки успя да върне принтера на Рей Галт към живот и сега издърпваше нетърпеливо горещите листове от гърлото му.
Очите му шареха отчаяно по тях с надежда да уловят нещо свързано с местонахождението на престъпника, с евентуални съучастници, със „Справедливост за…“. За всичко, което би могло да им помогне да спрат този ужас.
Детектив Купър му изпрати съобщение и той разбра, че не са успели да спрат атаката на Галт срещу един хотел в центъра на града. И че все още издирват извършителя в района на Уолстрийт. Дали Пуласки има нещо полезно?
„Не още. Скоро, надявам се“ — написа той, изпрати съобщението и се върна към принтера.
От осемте страници нищо не беше пряко свързано с престъпленията на Галт. Но той научи нещо, което можеше да се окаже важно: мотивът на Галт.
Някои от страниците бяха препечатани от блогове или онлайн бюлетини. Други бяха свалени от медицински сайтове — подробни статии от лекари с име в областта на медицината. Но имаше и писани от шарлатани с езика и стила на заговорници терористи.
Една статия беше написана лично от Галт и публикувана в блог за околната среда като причина за смъртоносни заболявания.
„Моята история не се различава от тази на много други. Работех като електротехник на линия, после в отдел «Аварии» (като главен електротехник). През годините съм работил за няколко електрически компании и съм бил в директен контакт с линиите, пренасящи повече от сто хиляди волта. Създаваните от неизолираните трансмисионни далекопроводи електромагнитни полета са причина да се разболея от левкемия. Убеден съм в това. И съвсем скоро беше доказано, че силовите линии привличат аерозолни частици, причиняващи рак на гърлото и други заболявания, но това е нещо, за което медиите не говорят.