Пуласки прекъсна връзката, зави зад ъгъла по пустата странична алея и отиде при паркираната зад сградата кола. Отвори багажника и остави доказателствения материал. Затвори капака и се огледа притеснено. Всичко беше метално, беше заобиколен от метал.
„По дяволите, Рон, не мисли за това!“ Той мина отпред, седна на шофьорското място и понечи да пъхне ключа в стартера. Но изведнъж спря. Колата беше паркирана тук, на алеята зад жилищната сграда, за да не се вижда от апартамента на Галт, в случай че той си е у дома. Но той все още беше на свобода. Нямаше ли вероятност да се е върнал и да е заложил някаква клопка в колата му?
Не, това беше прекалено.
Той стисна устни. Запали мотора и даде на заден.
Телефонът му звънна. Той погледна дисплея. Беше Джени, жена му. Младият полицай се поколеба. Не, щеше да й се обади по-късно. И прибра телефона.
Погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза електрическото табло на късата стена на сградата. От него излизаха три големи кабела. Инстинктивно потръпна, стисна ключа и го завъртя отново. Стартерът издаде остър стържещ звук и моторът заработи. В паниката си той реши, че са му пуснали ток, хвана дръжката на вратата и я отвори. Кракът му се плъзна от спирачката и се приземи на съединителя. Колата дръпна назад, гумите поднесоха. Той натисна спирачка.
Но усети глух зловещ звук, после писък и мъжът, когото бе зърнал с крайчеца на окото си в огледалото за обратно виждане, че пресича алеята с пазарска количка, изхвърча към стената, удари се в нея и се срина на паважа. Кръвта рукна от главата му.
40
Амелия Сакс прегледа Джоуи Барзан.
— Как се чувстваш?
— Да, предполагам.
Тя не разбра какво имаше предвид работникът, но не мислеше, че и той разбира. Сакс все още се намираше в тунела под хотел „Батъри Парк“ заедно с ранения и полицаите и чакаше хората от „Бърза помощ“ да го вдигнат с носилката. Приближи се към Барзан и погледна въпросително надвесилия се над ранения парамедик.
— Има мозъчно сътресение, изгубил е доста кръв — каза той и се обърна към ранения, който седеше с опряна на стената глава. — Спокойно, момче, ще се оправиш.
Боб Кавано бе успял да открие източника на енергия и да затвори линията, използвана от Галт за капан. С помощта на индикатора на Сомърс Сакс бе потвърдила, че по кабелите няма напрежение и бързо — дори светкавично — бе освободила свързания за захранващата линия кабел.
— Какво стана? — попита тя Барзан, когато дойде на себе си.
— Беше Рей Галт. Открих го тук. Удари ме с работния стик и аз припаднах. Когато се съвзех, вече бях свързан за линията. Боже! Към захранващия кабел за метрото, шейсет хиляди волта. Ако ме бяхте докоснали… ако се бях завъртял няколко сантиметра встрани… Божичко! — затвори той очи, но бързо се съвзе и попита: — Чух сирени на улицата. Усетих миризмата. Какво стана?
— Галт свърза съседния хотел към мрежата.
— За Бога, не! Има ли жертви?
— Районът е пълен с полицаи. Още не знам подробностите. Накъде тръгна Галт?
— Не знам. Не бях в съзнание. Ако не е излязъл през колежа, трябва да е тръгнал натам, през тунела — той посочи с очи наляво. — Тунелите имат много изходи.
— Той каза ли нещо?
— Не мисля.
— Къде стоеше, когато го видя?
— Точно там — той посочи на около три метра напред, — до свързания кабел. Беше прикрепил някаква странна кутия. Не съм виждал такова нещо. И следеше строежа и хотела от лаптопа си. Като че се бе прикачил към охранителна камера.
Сакс се изправи и огледа свързания кабел, същия модел „Бенингтън“, като онзи на автобусната спирка. Нямаше следи от компютър или работен стик, за който й бе споменал вчера Сомърс — прът от фибростъкло за работа с кабели под напрежение.
Барзан промълви тихо:
— Единствената причина да съм жив е, че той искаше да ме използва, за да ви изпържи. Да ви спре, за да не го проследите, нали?
— Прав си.
— Кучият му син! И такъв човек да работи сред нас! Електротехник и старши по авариите. Знаете ли, ние там сме като братство. Така и трябва да бъде. Електричеството е опасно нещо — развълнува се той, лично засегнат от предателството на Галт.
Сакс изследва ръцете и краката му за полезни следи, после кимна към медиците.
— Можете да го вдигнете.
Тя помоли Барзан да й се обади, ако се сети нещо важно, и му даде визитната си картичка. Парамедикът се обади на колегите си, съобщи им, че мястото е обезопасено и вече могат да свалят носилката, за да евакуират ранения. Барзан се облегна на стената и затвори очи.