Сакс се свърза с Нанси Симпсън и й разказа какво се е случило.
— Вкарай хората вътре да огледат наоколо в радиус от един километър. Подлезите и метрото също.
— Разбрано. Задръж малко — отвърна Симпсън, изключи за момент, но след миг беше отново на линия.
— Разпоредих се.
— Научи ли нещо за нашия свидетел от хотела?
— Още проверявам.
Очите на Сакс постепенно бяха привикнали към тъмнината и поглеждайки напред по коридора, тя зърна жълто. Примижа и каза:
— Нанси, ще ти се обадя по-късно. Струва ми се, че виждам нещо.
Прекъсна връзката и се придвижи в посоката, където според Барзан Галт вероятно бе тръгнал.
На около десетина метра по-напред откри тъмносиния комбинезон на „Алгонкуин“, жълта каска и работна чанта, пъхнати зад решетката към една малка ниша. Това, което бе привлякло погледа й, беше жълтата каска. Галт явно бе разбрал, че всички го търсят, затова бе съблякъл работните дрехи и ги бе скрил заедно с инструментите.
Тя се свърза отново със Симпсън и я помоли да се обади на Бо Хоуман и в централата на полицията и да им съобщи, че Галт е с други дрехи. После сложи ръкавици и понечи да издърпа веществените доказателства от нишата.
Но спря навреме. В съзнанието й отекнаха думите на Сомърс:
Трябва да знаете, че дори да си мислите, че го избягвате, пак не сте в безопасност.
Тя извади детектора и го насочи към решетката.
Стрелката подскочи: 603 волта.
Сакс изстена, затвори очи и усети, че силите я напускат. Но веднага се стегна, вгледа се внимателно и забеляза жицата. Вървеше от решетката пред нишата, където бяха набутани дрехите, после по една тръба пред нея и оттам отиваше към най-горната линия. За да извади дрехите, трябваше да докосне тръбата. В тунела нямаше ток, но тук можеше да става дума за остров или възвратно напрежение, ако си спомняше правилно казаното от Сомърс.
Колко ампера са нужни, за да убият човек?
По-малко от една десета от ампера…
Тя се върна при Барзан. Все още подпрян на стената и с превързана глава, той я погледна.
— Имам нужда от помощта ви. Трябва да събера доказателства, но детекторът показва, че в линията все още има напрежение.
— Коя линия?
— Онази, най-отгоре. Шестстотин волта. Той я е свързал с една тръба.
— Шестстотин ли? Това е обратно захранване от третата линия на метрото. Може да използвате моя стик. Трябва да е някъде там — посочи неопределено той. — И ръкавиците ми. Най-добрият начин е да прокарате друг кабел от тръбата към пода. Знаете ли как да го направите?
— Не.
— Аз не съм в състояние да ви помогна. Съжалявам.
— Няма нищо. Обяснете ми как да използвам стика.
Тя сложи ръкавиците на Барзан и взе инструмента с извит като кука и покрит с гумена изолация накрайник. Това й вдъхна известна доза увереност.
— Стъпете на гуменото килимче и измъкнете каквото ви трябва едно по едно. Ще се справите… за по-голяма безопасност го направете с една ръка. С дясната.
По-далеч от сърцето…
Което заби бясно в гърдите й, когато тръгна към нишата, сложи тефлоновия лист на земята и започна да сваля доказателствата едно по едно.
Отново си представи надупченото тяло на младия Луис Мартин, потръпващите в предсмъртни гърчове хора в хотела…
Мразеше да се разсейва.
Мразеше да се бори с невидим враг.
Задържа дъх — макар да не знаеше защо — и с помощта на куката издърпа работния комбинезон и каската. После чантата с инструментите. Върху червения плат беше изписано с маркер и силно наклонен почерк: „Р. Галт“
От устните й се отрони дълга въздишка.
Най-после всичко беше свалено. Тя събра и опакова доказателствата.
Появи се човек от техническия отдел и донесе защитно облекло за всички. Въпреки че мястото на престъплението вече беше достатъчно замърсено, тя облече синия найлонов костюм и продължи огледа по обичайния начин. Номерира квадрантите, направи снимки и извървя решетката. Два пъти провери всички кабели с детектора на Сомърс, после бързо развинти болтовете на прикрепения от Галт кабел и черната пластмасова кутия, с която беше свързан към захранващата линия. Оттук смъртоносната жица стигаше до стоманената решетка в хотела и захранваше с ток металните части на вратите, дръжките и перилата на стълбите. Тя прибра всичко намерено, после взе проби от мястото, където бе стоял, докато бе свързвал кабела, и от мястото, където бе нападнал Джоуи Барзан.
Потърси работния стик, с който Галт бе ударил работника, но не го намери. Не откри и следи от срязване на захранващите кабели за видео наблюдението на училището и на строителния обект, споменат от Барзан.