И колкото и да бе неприятно, истината беше, че престъпникът успя, защото тя сбърка.
Сакс се приближи към работната маса и се зае да подреди веществените доказателства.
Тя се отнасяше резервирано към грима и това позволи на Райм да забележи, че лицето й е по-бледо от обикновено. Разбра, че видяното на мястото на атаката я бе покъртило. Тя се бе разстроила от инцидента при автобусната спирка и споменът от видяното все още я плашеше. Но сега беше различно, сцената с умиращите в адски мъки хора в хотела я бе изкарала от равновесие.
— Те… те сякаш танцуваха, докато умираха, Райм — опита се да му опише картината тя.
После му показа работното облекло и каската на Галт от „Алгонкуин“, чантата с инструментите и резервните части, поредния кабел, същия като използвания при автобусната спирка вчера сутринта. Останаха още няколко плика с проби и улики. И един предмет в плътен найлонов плик: този път, за да свърже кабела с главната линия, Галт беше сложил нещо различно от използваното в подстанцията на „Алгонкуин“ на Петдесет и седма улица. Пак имаше сплит болтове, но между двете жички бе вмъкнал пластмасова кутия с размерите на книга с дебели корици.
Купър я провери за експлозиви, после я отвори.
— Изглежда домашно изработена, но нямам представа за какво може да служи.
— Да се обадим на Чарли Сомърс — предложи Сакс.
След пет минути те успяха да осъществят конферентна връзка с изобретателя от „Алгонкуин“. Тя му разказа подробностите от атаката в хотела.
— Не знаех, че положението е било такова… страшно — каза тихо той.
— Ние ценим високо съветите ви за начините, по които би могъл да действа, освен електрическата дъга — намеси се Райм.
— Но това не помогна много — промълви Сомърс.
— Искам да погледнете тази кутия. Намерихме я там — обясни му Сакс. — Свързваше линията на компанията ви с пуснатата от него към хотела.
— Разбира се.
Купър му даде адреса на страница в интернет за секретно препращане на видеоматериала, после обърна високочестотната камера към вътрешността на кутията.
— Виждам я. Нека да поогледам… Интересно. Не е готово изделие. Ръчно направено.
— И ние стигнахме до този извод — каза Райм.
— Досега не съм виждал такова нещо. Не и толкова компактно. Това е прекъсвач. Като онези в подстанциите и трансмисионните системи.
— За включване и изключване на кръга?
— Да. Като ключовете на стената в дома ви, само че този управлява напрежение от сто хиляди волта. Виждам вентилатор, соленоид и приемател. Дистанционно управление.
— Значи е закачил кабела, без да трансферира електропотока? Просто се е отдалечил на безопасно място и е натиснал ключа. Анди Джесън спомена, че може да опита нещо подобно.
— Така ли? Хм. Интересно — замисли се Сомърс и додаде: — Но не мисля, че го е направил по презумпция за безопасност. Всеки електротехник знае как да снажда безопасно жици. Не, причината е друга.
Райм разбра.
— Иска да прецизира времето на атаката. Да включи кабела, когато знае, че ще има най-много жертви.
— И аз мисля така.
— Един от работниците го е видял в тунела. Каза ни, че е наблюдавал сцената през лаптопа си. Сигурно е бил прикачен към близката охранителна камера, но не мога да открия къде.
— Може да е видял подходящ момент и затова да е избързал да натисне бутона няколко минути по-рано — замисли се Райм. — За да убие повече хора. Освен това е знаел, че „Алгонкуин“ няма да изпълни искането му.
— Талантливо копеле — измърмори Сомърс. По гласа му личеше, че е впечатлен. — Действа изключително умно. Прекъсвачът изглежда прост, но повярвайте ми, не му е било лесно да го направи. Около такава мощна линия има много електромагнитни полета и високо напрежение и е трябвало да измисли как да предпази електрониката. Определено си имаме работа с интелигентен престъпник. Предполагам, че за вас това не е добра новина.
— Откъде би могъл да вземе частите? Соленоида, приемателя, вентилатора?
— Има ги във всеки магазин за електрочасти в района. Стотици са… Има ли серийни номера?
Купър отново огледа кутията.
— Не. Само номер на модела. Това е всичко.
— Нямате късмет.
Райм и Сакс благодариха на Сомърс и затвориха.
Сакс се върна при работната маса и заедно с Купър огледаха внимателно инструментите на Галт, комбинезона и каската. Но не откриха нито карта, нито записки, нямаше нищо, от което можеха да заключат къде се крие и каква е следващата му цел. Това не ги изненада, Галт беше оставил нарочно нещата си в тунела, знаеше, че ще бъдат намерени.