Детектив Гретхен Сахлоф от централното управление на полицията бе снела отпечатъци от кабинета на Галт, към тях прибави и отпечатъка на палеца му от досиетата на отдел „Човешки ресурси“ на компанията. Купър изследва всички проби и ги сравни с взетите от Сахлоф. Оказа се, че всички отпечатъци по събрания материал бяха на Галт. Това ядоса Райм. Ако имаше и други, те щяха да ги отведат до негов приятел, съучастник или член на мистериозната „Справедливост за…“, изобщо до друг замесен в тази работа.
Освен това, както забеляза той, ножовката и резачът не бяха в чантата. Наборът от инструменти беше много по-малък от необходимото.
Но отвертката беше там и имаше следи, съответстващи на откритите по сплит болтовете в подстанцията на Петдесет и седма улица.
След малко пристигна и групата, работила по огледа на мястото на пожара в подстанцията в Харлем. Но те не донесоха почти нищо. Галт бе използвал обикновен коктейл „Молотов“ — стъклена бутилка с бензин и парцал за фитил. Хвърлил я през решетката на един отворен прозорец, бензинът пламнал и подпалил гумената и пластмасовата изолация. Бутилката беше от вино — без следи от тапа или тирбушон — фабриката производител работеше с десетки винарни, които от своя страна продаваха хиляди бутилки. Етикетът беше свален, за да не могат да проследят пътя му. Бензинът беше марка „Бритиш Петролиум“, редовно производство, а парцалът — откъснат от стара тениска. Източникът на нито едно от тези неща не можеше да бъде издирен. В чантата на Галт бе открито стъкло на прах и то можеше да се свърже с бутилката — явно я бе надраскал с един от инструментите, за да е сигурен, че ще се счупи.
В подстанцията и около нея нямаше охранителни камери, така че на практика нямаха нищо.
Някой почука на вратата.
Том отиде да отвори и секунди по-късно в стаята влезе Рон Пуласки със събраните веществени доказателства от апартамента на Галт — няколко щайги за мляко, пълни с какво ли не, резача, ножовката и ботуши.
„Най-после!“ — помисли си раздразнено Райм, но остана доволен, че доказателственият материал беше вече тук.
Пуласки остави щайгите на масата, без да се усмихне и без да погледне към някого. Райм забеляза, че ръцете му треперят.
— Добре ли си, новобранец?
Младежът остана с гръб към тях, хвана здраво ръба на масата и се загледа в ръцете си. После се обърна. Пое дълбоко въздух и каза:
— Направих катастрофа. Ударих човек. Невинен, попаднал случайно там. В кома е. Лекарите не дават надежда за живота му.
42
Младият полицай им разказа какво се е случило.
— Изобщо не мислех. Или може би мислех прекалено много. Изплаших се. Реших, че Галт може да ми е погодил номер с колата.
— Как би могъл да го направи? — попита Райм.
— Не знам — извика отчаяно Пуласки. — Забравих, че вече съм включил стартера. Завъртях отново ключа и шумът… изплаши ме. Не знам как, но кракът ми се плъзна от спирачката към съединителя.
— Кой беше човекът?
— Съвсем непознат. Казва се Палмър. Шофьор на нощна смяна в някаква спедиторска фирма. Минавал напряко от магазинчето за дома си… Ударът беше много силен.
Райм си спомни за травмата на Пуласки. Един престъпник го бе ударил здраво по главата и оттогава полицаят все беше отнесен. Сега проблемът му беше причина за нараняването на друг човек.
— Вътрешните искат да ме разпитат. Казаха, че сигурно ще се стигне до съд. Препоръчаха ми да си намеря добър адвокат. Аз… — гласът му секна. Той потърка чело, събра сили и повтори трескаво: — Кракът ми се плъзна. Изобщо не си спомних, че вече съм завъртял ключа.
— Добре, новобранец, разбирам угризенията ти, но важното в момента е, че този Палмър няма нищо общо с Галт, нали?
— Няма.
— Тогава ще те помоля да изчакаш няколко часа да привършим тук и после да се вайкаш — изрече твърдо Линкълн.
— Да, сър, разбира се. Съжалявам.
— И така, какво откри?
Той им разказа за извадените от принтера листове. Райм го похвали, но полицаят сякаш не го чу. Продължи да разказва разсеяно за болестта на Галт и за подозренията му, че причината за рака му е високото напрежение.
— Отмъщение — замисли се Райм. — Добър мотив. Стар като света. Но не е от любимите ми. А на теб? — погледна той към Сакс.
— И от моите не е — отвърна сериозно тя. — Предпочитам алчността и страстта. Отмъщението е присъщо на асоциални и емоционално разстроени хора. Но тук не е изключено да има и нещо повече от отмъщение. От писмото останах с впечатление, че той е тръгнал на кръстоносен поход. Спасява хората от злата електрическа компания. Фанатик. И продължавам да мисля, че може да има връзка с терористи.