Освен мотива и вещите, свързващи Галт с местопрестъплението при първата атака, Пуласки не бе открил нищо, от което да предположат къде може да се крие в момента той и какъв ще бъде следващият му ход. Беше разочароващо, но Райм не се изненада; атаките бяха добре планирани и Галт не беше глупав. Сигурно е знаел от самото начало, че самоличността му ще бъде разкрита, и се е погрижил да си намери добро скривалище. Райм потърси съответния телефонен номер в електронния указател и го набра.
— Кабинетът на Анди Джесън — разнесе се от микрофона уморен глас.
Той се представи и след малко вече говореше с президента на електрическата компания.
— Току-що разговарях с Гари Ноубъл и агент Макданиъл — започна тя. — Разбрах, че са загинали пет души. Други са настанени в болница.
— Така е.
— Много съжалявам. Колко ужасно! Тъкмо преглеждам досието на Реймънд Галт. Снимката му е пред мен. Не прилича на човек, способен на такова нещо.
„Те никога не изглеждат така“ — си каза Райм.
— Галт е убеден, че се е разболял от рак, защото е работил на линиите с високо напрежение — обясни той.
— Това ли е причината за атаките?
— Изглежда, че да. Повел е кръстоносен поход срещу вас. Според него работата на линия с високо напрежение е огромен риск за здравето на човека.
Тя въздъхна.
— Ние разполагаме с половин дузина различни защитни облекла в зависимост от конкретната обстановка. Кабелите с високо напрежение образуват електромагнитно поле, не отричам. Истината е, че изолацията и защитните панели предпазват от електрическото поле, но не и от магнитното. Знам, че има много спорове, дали то причинява левкемия или не.
Преглеждайки досието на Галт, вече сканирано и качено на компютъра му, Райм каза:
— Галт смята също, че линиите привличат разни дребни частици, които причиняват рак на белия дроб.
— Няма доказателства за това. Аз лично го оспорвам, оспорвам и левкемията.
— Но Галт не се съмнява.
— Какво иска от нас?
— Предполагам, че ще узнаем с друго писмо или ще се свърже с вас по друг начин.
— Мисля да отправя апел към него от екрана. Ще го помоля да се предаде или да престане.
— Няма лошо — отвърна Райм, но според него Галт бе отишъл твърде далеч, за да се откаже. Той искаше да раздава справедливост. Искаше да продължава да наказва.
Разполагаше с двадесет и пет метра кабел и дузина сплит болтове. И от тях бе използвал само девет метра.
Райм приключи разговора и потърси с поглед Пуласки. Той също говореше по телефона. С наведена глава. Вдигна поглед, срещна очите на шефа си, затвори бързо и се върна при работната маса. Посегна да вземе един от донесените от апартамента инструменти, но ръката му замръзна във въздуха. Беше забравил да сложи ръкавици. Моментално взе едни, сложи ги, изчисти гумените пръсти и длани с ролера за събиране на косми и взе резача в ръце.
Сравнението на белезите по решетката и болтовете с донесените инструменти показа, че резачът и ножовката са идентични с използваните за атаката на автобусната спирка. Ботушите също съвпадаха по размер и марка.
Но всичко това потвърди единствено вече известния факт, че Галт е извършителят на атаките.
После изследваха хартията и писалките, донесени от Рон. Нямаше начин да установят откъде ги е купил Галт, но стана ясно, че за писмото до Джесън бяха използвани същата хартия и мастило.
Купър прочете резултатите от газовия хроматограф и мас спектрометъра.
— Открих някакви следи — обади се той. — Намерих ги на две различни места: на връзките на обувките и върху дръжката на резача от апартамента на Галт. И на ръкава на атакувания от него работник в тунела, онзи Джоуи Барзан.
— И? — попита Райм.
— Дериват на керосина с добавки на минимално количество фенол и динонилнафтилсулфоникова киселина.
— Фенолът е анти залепваща субстанция, а киселината е антистатичен агент.
— Има и още — продължи Купър. — Някаква странна форма на природен газ. Втечнен, но стабилен при висока температура. И… забележете, следи от биодизел.
— Провери в базата данни за горивата — нареди му Райм.
След минутка специалистът извика тържествуващо:
— Пипнах го! Това е алтернативно авиационно гориво, тества се в момента. Предназначено е за бойни изтребители. По-чисто е и намалява употребата на гориво. Казват, че това е енергията на бъдещето.
— Алтернативна енергия — изрече замислено Райм, докато се питаше къде в пъзела да подреди това парченце. Но едно нещо разбра със сигурност. — Сакс, обади се на Националната отбрана и на военното министерство. И авиацията. Кажи им, че нашият човек рови из складовете за гориво и въздушните бази.