— В сянка? — ухапа го лекичко Райм.
— Точно. Налага им се, защото не искат да демонстрират връзката си с него. Задачите им са различни. Те искат обществено недоверие и разрушение. Той иска възмездие — Макданиъл кимна към профила върху бялата дъска. — Помните ли какво каза Паркър Кинкейд? Галт не използва местоимения? Защото иска да скрие факта, че не действа сам.
— Еко, политически или религиозен терор?
— Всичко е възможно.
Но беше трудно човек да си представи „Ал Кайда“ или талибаните, свързани с емоционално нестабилен човек, обзет от желание за мъст към електрическа компания, защото тя го разболяла от левкемия. Екотерористите бяха по-възможен вариант. Те имаха нужда от човек, запознат със системата. Райм беше склонен да допусне подобен сценарий, но той трябваше да бъде подкрепен с някакво доказателство.
Макданиъл добави, че е получил разрешение неговият Т и К отдел да прегледа електронната поща и връзките на Галт в интернет мрежата. Той разпратил имейли и публикувал коментари в различни групи, свързани с онкологични заболявания. Писал за болестта си и за връзките си с електрическата компания. Но нищо от написаното не намеквало за мястото, където би могъл да се крие или какво е намислил да прави.
Райм изгуби търпение от дългите обяснения на агента.
— Искам да видя писмото.
— Разбира се — отвърна Макданиъл и кимна към Хлапето.
Моля ти се, дай ми ясна следа! Нещо полезно, моля те!
След минута всички зачетоха второто писмо на Галт.
„До Анди Джесън, президент на Алгонкуин Консолидейтед Пауър енд Лайт“
Вие пренебрегнахте предишното ми искане и аз не мога да приема това. Трябваше да се съобразите с разумното ми предложение и да ограничите притока на енергия, но не го направихте. Вие сте виновна за последствията, вие и никой друг. Вашето равнодушие и алчност доведоха до смъртта на хората от днешния следобед. Вие трябва да покажете на хората, че те нямат нужда от наркотика, с който ги захранват, и че има начин да се върнат към екологично по-чист начин на живот. Те не го знаят, но ние сме тези, които трябва да им покажем, че могат. Искам от вас да прекъснете изцяло подаването на прав ток към Североамериканските интер връзки за един час, като започнете в шест часа тази вечер. Това условие не подлежи на коментар.
Купър започна веднага анализа на писмото. След десет минути беше готов.
— Няма нищо ново, Линкълн. Същата хартия, същата писалка. Неясен източник. Още реактивно гориво. Алтернативно също. Това е.
— Мамка му!
Като да отвориш сутринта на Коледа красива кутия за подаръци и да откриеш, че е празна.
Райм забеляза свития в ъгъла Пуласки. Главата със стърчаща руса коса беше наведена напред, а той говореше тихо по телефона. Разговорът явно беше личен и Райм можеше да се обзаложи, че нямаше нищо общо със случая „Галт“. Говореше с болницата, за да разбере състоянието на ударения от него човек. Или вече се обаждаше на близките на мъжа и поднасяше съболезнования.
— Тук ли си, Пуласки? — изгърмя гласът на Линкълн.
Той веднага затвори телефона.
— Сър, аз…
— Защото ми трябваш тук.
— Тук съм, Линкълн.
— Добре. Обади се на Въздушен контрол и на транспортна полиция, кажи им, че имаме писмо с нови искания и открихме още реактивно гориво. Да засилят охраната по летищата. Звънни и в Министерството на отбраната. Военните обекти също може да са мишена на новата атака, особено ако Тъкър се окаже прав и терористите също са намесени. Ще се справиш ли? Да говориш и с Пентагона? Да ги запознаеш с обстановката?
— Да, сър. Ще го направя.
Райм се обърна към дъската с доказателствата и въздъхна. Симбиотични връзки на терористични групи, кълбесто дъждовни комуникации и невидим заподозрян с невидимо оръжие.
А другият случай? Опитът да заковат Часовникаря в Мексико Сити? Нищо, освен една загадъчна печатна платка, някакво упътване и неразбираеми числа:
Петстотин и седемдесет и триста седемдесет и девет…
Което му напомни за други числа. Онези на циферблата на часовника в стаята, чиито стрелки отмерваха неумолимо времето до следващия срок.
• Доставено от Бърнард Уол, шеф на охраната на „Алгонкуин“
— нападнат от Галт
— без физически контакт, няма следи
— няма данни за местопребиваването на извършителя, нито за мястото на следващата му атака
• Хартията и мастилото съвпадат с използваните за написване на първото писмо