Аз не исках празненство. Вражеските войници все още се опитваха да избягат. Исках мъжете ми да направят необходимото, докато все още се чувстват като свръххора. Събрах военния съвет преди хаосът да е почнал да се разрежда.
— Мускус. Хагоп. Сутринта ще тръгнете на изток по реката и ще разбиете пазачите на затворниците, които строят дигата. Кофа, Свещар, вие, момчета, разчистете тази страна на брода. Прегледайте каруците и вижте с какво разполагаме. Могаба, ти разчисти бойното поле. Събери оръжия. Едноок, от теб искам да изпратиш ранените и убитите към Веджагедия. Ще помогна, когато намеря време. И не позволявай на Талианските касапи да вършат глупости. — С нас се мотаеха една дузина доброволни хирурзи. Идеите им за медицина бяха доста примитивни.
— Господарке. Какво знаем за Деджагор? — Деджагор беше най-близкият до реката град, на около двеста мили надолу по пътя. — Като изключим факта, че е укрепен.
— Един от Господарите на сенките живее там.
— Кой точно?
— Мисля, че Лунна сянка. Не. Сянка на бурята.
— Това ли е?
— Ако взимаше пленници, може би щеше да научаваш нещо от тях.
Повдигнах вежда. Тя ми правеше забележка за зверства?
— Отбележи си, Мускус. На връщане ми доведи пленници.
— Всичките петдесет хиляди?
— Колкото успееш да хванеш. Надявам се някои да са достатъчно луди, че да ни помогнат. Останалите ще използваме за работна ръка.
— Готвиш се да нахлуеш в Сенчестите земи? — попита Могаба.
Знаеше, че е така. Просто искаше да го обявя официално.
— Да. Предполага се, че имат само около петдесетина хиляди души армия. Ние току-що смазахме една трета. Съмнява ме, че ще успеят да съберат отново толкова голяма група, ако ги ударим колкото можем по-силно и по-бързо.
— Безочливо — каза той.
— Да. И ще продължим да ги удряме, за да не им даваме възможност да си стъпят на краката.
— Това са магьосници, Знахар — сгълча ме Господарката. — Какво ще стане, когато самите те излязат на предната линия?
— Тогава Променливия ще трябва да се включи. Не се тревожи за мулетата, просто натовари каруците. И преди сме се разправяли с магьосници.
Никой не оспори. А може би трябваше. Но всички чувствахме, че съдбата ни е предоставила възможност и ще бъдем пълни идиоти да я пропилеем. А и след като не очаквахме да оживеем след първото препятствие, нищо не губехме, ако продължим напред.
— Чудя се доколко са обичани Сенчестите сред поданиците си. Можем ли да разчитаме на местните за подкрепа?
Никакъв коментар. Ще разберем по трудния начин.
Продължихме с приказките. Накрая се изнизах, за да помагам с медицинската работа, кърпенето и шиенето, докато същевременно раздавах заповеди чрез цяла върволица пратеници. Тази нощ успях да си открадна само два часа сън.
Кавалерията се насочи на изток, а легионът на Могаба точно потегляше на юг, когато Господарката дойде при мен.
— Променливия е разузнавал напред. Казва, че има почти видима разлика у хората с разпространяването на новината за битката. Всички са възбудени. Тези, които сътрудничат на Сенчестите, пък са притеснени и объркани. Вероятно ще изпаднат в паника и ще избягат, чуят ли, че идваме.
— Добре. Даже чудесно. — След десетина дни щяхме да разберем със сигурност какво въздействие е имала битката при Годжа. Възнамерявах да напредвам към Деджагор с двадесет мили на ден. Пътищата южно от реката бяха сухи. Колко ли чудесно трябва да е било за тях…
Джамахарадж Джах навреме разположи оцелелите от своите хора и устрои няколко много хитри засади. Сбирщината му покоси две хиляди от бежанците при Годжа.
Той никак не хареса плановете ми за нахлуване. Още по-малко одобри как взех от неговите оцелели, за да попълня липсващи места в моите редици. Но не спори много.
Не срещнахме съпротива. В бившите Талиански територии из селата, в които още живееха някогашните им обитатели, ни посрещнаха приветливо. С тях не се бяха отнасяли добре. Мнозина таяха много горчивина и ярост. Хагоп каза, че всички те са готови да помагат за победата над Сенчестите.
— Проклет да съм — казах си. — Преди година и половина бяхме само седмина. Сега сме цяла орда. Вземи тези, които са в най-добра форма. Въоръжи ги с плячкосаните оръжия. Разпредели ги така, че всеки четвърти човек в легионите на Могаба и Очиба да е нов. Което ще означава да изоставим вече тренирани мъже — тях ги премести в легиона на Синдаве. На него също му дай един на четири. Би трябвало да го подсили достатъчно. Всички останали можем да въоръжим и да използваме за помощници или гарнизонни за по-малките градове.