Измърморих. Недисциплинираността не беше толкова повсеместна, колкото ми се искаше.
Мъргън се размотаваше, оставяше ги да се приближават още и още, за да им избяга, когато бяха само на няколко метра от него. Последваха го точно до плетеницата от жици, която поставих сред тревата през нощта.
Мъжете и конете се проснаха по земята. Още коне се спънаха във вече падналите животни. Стрелците ми изпратиха дъжд от стрели, който покоси повечето хора и коне.
Извадих димящия си меч и сигнализирах, че потегляме. Барабаните забиха бавния си ритъм. Мъжете в предните редици разрязаха жиците и довършиха оцелелите. Мускуса и Хагоп надуха тромпетите по фланга, но не атакуваха. Не още.
Моите момчета можеха да маршируват в права линия. На тази прекрасна равна почва запазиха изряден строй по целия фронт. Гледката сигурно беше много впечатляваща от другата страна, където имаше хора, които още си търсеха места.
Подминахме първата от малките могили, разпръснати из равнината. По нея трябваше да се изкачи артилерията и да стреля, когато сметне за подходящо. Надявах се, че Клетус и хората му имат достатъчно акъл да не дразнят Сенчестия.
Тази твар беше неизвестният фактор в уравнението.
Надявах се, че Променливия е нейде наоколо. Без него всичко можеше да отиде по дяволите, ако онова копеле там си изпуснеше нервите.
Двеста метра. Стрелците им запращаха криво насочени стрели по Господарката и мен. Аз спрях и дадох нов сигнал. Легионите също спряха. Много добре. Нар внимаваха.
Богове, отсреща наистина имаше много народ.
И онзи Сенчест, който просто си се рееше, може би чакаше аз да се намеся. Имах чувството, че зяпам в ноздрите му.
Но не стори нищо.
Земята потрепери. Вражеските редици се разбъркаха. Видяха какво става, а беше твърде късно да направят каквото и да било.
Слоновете прогърмяха през празните пространства между отрядите ми, набирайки скорост. Когато ме подминаха, момчетата отсреща вече крещяха и търсеха къде да избягат.
Залп от дванадесет катапулта профуча над главата ми и заваля около Господаря на сенките. Бяха добре насочени. Четири дори го уцелиха. Натъкнаха се на защитна магия, но го поразтърсиха. Много невзрачен беше тоя Сенчест. Явно лимитът му бе да се опази жив.
Втори залп го уцели точно преди слоновете да застигнат мъжете му. Този път катапултите стреляха още по-точно.
Дадох сигнал, който изпрати четирихилядната пехота и кавалерията ми в яростна атака.
Останалите оформиха фронтова линия и продължиха да напредват.
Клането бе невероятно.
Притискахме ги назад и назад, и все по-назад, но бяха толкова много, че всъщност така и не прекършихме фланга им. Когато започнаха да бягат, мнозинството успяха да достигнат лагера. Никой не се завърна в Стормгард. Градът бе затворил портите си пред тях. Извлачиха своя Сенчест господар със себе си. А аз не бих си направил труда. Оказа се безполезен като виме на шопар.
Е, разбира се, и един от изстрелите на втория залп бе преминал през защитата му. Предполагам, че това донякъде го е разсеяло.
Липсата му на ефективност трябваше да е работа на Променливия.
Изоставиха може би пет хиляди мъже навън. Онази част от мен, бойният водач, бе разочарована. Надявах се на повече вреда. Не възнамерявах обаче да атакувам лагера, за да я нанеса. Привиках хората си, заповядах да изчислят загубите ни, разпределих кавалерията да посрещне всеки, който се опита да дойде от лагера или града, а после се заех с работата си.
Поставих дясното крило на няколко метра от пътя, който следвахме до Стормгард, на ръба на обсега на лъковете над градската порта. Линията стоеше под прав ъгъл на пътя. Оставих мъжете да се отпуснат.
Строителите на дигата се заеха с работата си, като използваха придобития опит. Започнаха да копаят канал от другата страна на пътя. Започваше на един изстрел разстояние от града и продължаваше към хълмовете. Беше широк и дълбок и щеше да предпазва фланга ми.
Работниците пренесоха пръстта на пътя и започнаха да строят рампа. Други им осигуряваха защита, докато работеха все по-близо до стената.
Толкова много хора могат да преместят наистина доста пръст. Защитниците видяха, че ще имаме рампа, стигаща току до стената, само за няколко дни. Това не им хареса. Но нямаше как да ни попречат.