Выбрать главу

Могаба вече бе изпратил кавалерията да разузнава и тормози врага. Добрият стар Могаба…

Гарваните очевидно страхотно се забавляваха, докато артистите излизаха на сцената.

Сенчестият отсреща не бързаше. Той изведе мъжете си на равнината и ги подреди във формация въпреки кавалерията ми, след което прати конниците си да прогонят моите. Мускуса и Хагоп можеха и да ги пребият, но аз ги инструктирах да не го правят. Така че просто се върнаха, водейки врага след себе си, докато го обсипваха със стрели. Исках животните да си отпочинат преди голямата битка. Според правилата на кавалерийската кампания не разполагаме с достатъчно коне за смяна.

Когато бившите затворници най-накрая се появиха, изпратих няколко човека да ги приведат в готовност за евентуална атака откъм лагера. Дори и с боеприпасите, пленени при вчерашната битка и превземането на града, половината дори не бяха въоръжени. Липсваше им и тренировка, и обучение, но не и решителност.

Изпратих човек да каже на Клетус и братята му да преместят артилерията си така, че да ни е в помощ и да бомбардира портата на укреплението.

Хвърлих поглед на вражеската армия.

— Могаба. Някакви идеи? — На пръв поглед изглеждаха като петнадесетина хиляди. И поне толкова компетентни, колкото онези при брода Годжа. Нищо особено, но не и аматьори.

— Не.

— Сякаш не бързат много, а?

— Ти щеше ли да бързаш?

— Не и ако имах Господар на сенките на своя страна. И някаква надежда, че мога да стигна до тях. Някой друг да има идеи?

Гоблин поклати глава. Едноокия каза:

— Сенчестите са ключа. Премахни ги или нямаме шанс.

— Продаваш краставици на краставичаря. Трябва ми пратеник. — Дойде ми една идея. Изпратих човека да накара някой от Нар да отиде в града, за да набере хиляда работника, които да остави при западната порта. Започнеше ли битката, той трябваше да удари лагера в гръб.

Все пак беше нещо.

— Едноокия е прав — вметна Господарката. Мисля, че я заболя от нуждата да го каже. — И трябва да се насочим към здравия Сенчест. Сега е време за илюзия. — Тя започна да обяснява собствената си идея.

Десет минути по-късно заповядах на кавалерията да потегли напред, да удари врага и да го принуди да изкара конниците си напред, за да видим на какво е способен Сенчестия.

Наистина ми се искаше да разчитам на затворниците да задържат враговете в лагера.

За половиния час, необходим на Господаря на сенките да се вбеси от тормоза, Гоблин и Едноокия създадоха най-великата илюзия в кариерите си.

Започнаха с пресъздаването на призрака на отряда, който използваха в гората на север, когато заловихме бандитите. Мисля, че го направиха едновременно от сантиментални подбуди, а и защото им е по-лесно с нещо, което са правили и преди. Създадоха ги пред армията, току зад мен, Господарката и знамето. След това заповядах да изкарат слоновете напред и да ги разположат на широка фронтова линия, всеки от тях подкрепен от десетина от най-добрите ни и кръвожадни войници. Изглеждаше сякаш имаме цяло стадо от тези зверове, защото илюзията утрои броя им. Предполагах, че Господарят на сенките ще види през нея. Но какво от това? Хората му нямаше да успеят, а аз исках да паникьосам тях, не него. Докато разберяха истината, вече щеше да е твърде късно.

Стискай палци, Знахар.

— Готова? — попитах.

— Готова — отвърна Господарката.

Кавалерията се оттегли, при това точно навреме. Сенчестият започваше ясно да изразява раздразнението си. Стиснах ръката на Господарката. Наведохме се един към друг и си прошепнахме тези три думички, от които всеки се смущава, когато ги извади на показ. Но какъвто съм стар глупак, се почувствах смешно дори и в присъствието само на един слушател. Елегия за изгубената младост, когато можех да го кажа на всеки и да го вярвам с цялото си сърце и душа за около час.

— Добре, Мъргън. Да го направим. — Двамата с Господарката вдигнахме пламтящите си мечове. Легионите започнаха да скандират:

— Талиос! Талиос!

А призрачната ми армия потегли.

Всичко е представление. Тези слонове биха ми изкарали акъла, ако ги видех насреща си.

Но откъде пък ми хрумна идеята, че генералът трябва да води най-отпред? По-малко от хиляда, устремени срещу петнадесет хиляди?…

Към нас полетяха стрели. Не можаха да наранят илюзиите. Отскочиха от истинските слонове. Също и от мен, Господарката, Гоблин, Едноокия и Мъргън, защото ни пазеха защитни магии. Надявах се противниците ни да се притеснят от нашата неуязвимост.