Тогава се появи Господарката — безмилостна и сияеща като излязла от фантазия, красива като сън. Почуках токовете на ботушите си и се поклоних. Тя се спусна, за да се присъедини към мен. Наистина изглеждаше като видение. Протегна ръка. Маниерите ми не ме предадоха въпреки дългогодишните ми упорити усилия.
Богове, какъв шок щеше да е това за клюкарите в Опал!
Едноокия я последва, обгърнат в тъмни мъгли, из които пълзяха сенки с живи очи. Той също огледа мястото.
Докато се обръщаше, за да заеме поста си, прошепнах:
— Тази шапка ще я изгоря, кълна се. — При всички илюзии, с които се беше окичил, продължаваше да я носи.
Той се изхили и застина неподвижно.
— Поръча ли вече? — запита Господарката.
— Да, но само за един.
Малка орда слуги се втурна покрай Едноокия, изпълнени с чист и неподправен ужас. Самият господар на Градините ги ръчкаше напред. Ако с мен бяха дразнещи, с Господарката се държаха абсолютно отвратително. Извинявам се, но дори аз никога не съм бил чак толкова впечатлен от когото и да било, независимо от властта му.
Беше бавна и дълга вечеря, която премина основно в тишина, докато аз хвърлях учудени погледи през масата, без да получавам отговор. Запомнящо се преживяване, макар и Господарката да намекна, че е присъствала на по-интересни вечери.
Проблемът ни бе, че сме прекалено много на показ, за да се наслаждаваме истински на вечерта. Не само пред тълпата, но и един пред друг.
По някое време си признах, че не съм очаквал наистина да успее. Тя отвърна, че внезапното ми напускане на Кулата я накарало да осъзнае, че ако просто не захвърли всичко, няма да се откъсне от веригите на империята, докато някой не я убие и не я избави от тая мъка.
— Значи просто си тръгна? Но така всичко ще се разпадне…
— Не. Взех някои предпазни мерки. Предоставих власт на хора, на които имам доверие. По начин, който бавно ще им дава все по-голяма и стабилна власт над империята, докато не станат пълноправните й господари. Преди да осъзнаят, че съм дезертирала.
— Надявам се. — Бляскав представител съм на философската школа, според която, ако нещо може да се прецака, то неизменно ще се прецака.
— Е, за нас няма значение, нали? Ние вече ще сме достатъчно далеч от всичко това.
— От морална гледна точка ни засяга, ако половин континент е хвърлен в гражданска война.
— Странно, струваше ми се, че съм направила достатъчно големи морални жертви. — Облъхна ме студен вятър. Защо, по дяволите, не мога да си държа скапаната голяма уста затворена?
— Извинявай — казах. — Права си. Не мислех какво приказвам.
— Извинението се приема. Трябва да ти призная нещо. Позволих си лека волност с плановете ти.
— Ъъ? — Един от по-интелектуалните ми моменти, да.
— Отмених плаването ти с онзи търговец.
— Моля? Защо?
— Не би било подходящо за легат на империята да пътува на продупчена баржа със зърно. Твърде евтино го даваш, Знахар. Галерата, която Ловеца на души построи — „Тъмните Криле“, е на кея. Наредих да я подготвят за пътуване до Берил.
Богове! Същият чудовищен кораб, който толкова отдавна ни отведе на север.
— Не сме твърде много на почит в Берил.
— В момента градът е имперска провинция. Сега границите на империята са на три хиляди мили отвъд брега на морето. Или си забравил собственото си участие в тези събития?
Не бях. Само много ми се искаше.
— Не. Но през последните десетилетия ме занимаваха други неща.
Ако границата наистина беше толкова далеч навътре в сушата, значи имперските ботуши тропаха и по асфалтираните улици на собствения ми роден град. През ум не ми беше минало, че южните проконсули може да решат да разширяват територията отвъд крайморските градове-държави. Мислех, че само Градовете на скъпоценните камъни имат някаква стратегическа стойност.
— А сега кой е язвителен?
— Кой? Аз? Да, права си. Нека се радваме на цивилизования момент. Скоро няма да има много такива. — Погледите ни се срещнаха. За миг в нейния проблеснаха предизвикателни искри. Аз отклоних очи. — Как успя да вербуваш двамата клоуни в шарадата си?
— Със скромно дарение.
Разхилих се. Естествено. За пари правим всичко.
— И кога „Тъмните Криле“ ще е готов да отплава?
— След два дни. Най-много три. И не, няма да се занимавам с никакви имперски дела, докато съм тук.