— След което веднага започнали да си устройват империя и ако не се сблъскали с проблемите в Затвора и не били толкова заети да се избиват един друг, да са пристигнали преди петнадесет години. Знам историята. Душа наоколо, откак вие двамата започнахте да ни ръчкате.
— И?
— И в продължение на въпросните петнадесетина години сте наясно, че ще дойде и вашият ред. И за все същото това време не сте си мръднали пръста. И сега, след като най-накрая знаете едва ли не точната дата на нашествието, искате да грабнете три момчета от улицата и да ги накарате да си мислят, че могат да сторят някакво чудо. Съжалявам, сестро. — При тези думи той се обърна към Жената: — Уилоу Лебеда не се връзва на такива номерца. Човекът с чудесата е отсреща. — И посочи към магьосника. — Нека Пушека да вади гълъби от шапката си.
— Не ни трябват чудеса, господин Лебед. Чудото вече стана и Пушека го сънува. Трябва ни само време, за да има и ефект от него.
Уилоу изсумтя.
— Достатъчно реалистично виждаме нещата, господин Лебед, за да знаем колко е отчаяна ситуацията, в която се намираме. Наясно сме откак Сенчестите изобщо се появиха. Не сме стояли с главата в пясъка, както си мислите. Правихме това, което изглеждаше най-практично, предвид културната среда тук. Насърчавахме масите да приемат колко важно и славно дело ще бъде отблъскването на нашествието, когато дойде.
— Голяма работа сте свършили — промърмори Кинжала. — Сега с готовност ще отидат да умрат.
— И в общи линии само това ще свършат — добави Уилоу. — Ще мрат.
— Защо? — попита Жената.
— Нямат организация — обясни Корди. — А и организацията не би била възможна. Никой от главните водачи на култове няма да търпи заповеди от някой от другите.
— Точно така. Религиозните конфликти правят създаването на армия невъзможно. Може би три армии. Но пък така висшето духовенство вероятно ще се изкуши да ги използва, за да „пооправи“ нещата у дома.
— Трябва да изгорят храмовете и да удушат всички свещеници — изсумтя Кинжала.
— Мнение, което брат ми поддържа — отвърна спокойно Жената. — Двамата с Пушека смятаме, че хората, включително и духовенството, биха последвали чужденци с доказани умения, които не са свързани с нито една група.
— Моля? Ще ме правиш генерал?
Корди се засмя.
— Ако боговете имаха дори наполовина толкова високо мнение за теб, колкото ти самият, щеше да си крал на света. Да не мислиш, че ти си чудото, което магьосникът е видял? Не си и никой няма да те прави генерал. Не и наистина. Освен за заблуда, за да печелиш време.
— Какво?
— Кой беше оня, дето твърдеше, че е прекарал само два месеца в армията и дори не се е научил да марширува в строя?
— О. — Уилоу помълча за минута. — Мисля, че разбирам.
— Всъщност наистина ще бъдете генерали. И ще се наложи сериозно да разчитаме на опита на господин… хмм… Бесен. Но последната дума ще има Пушека.
— Трябва да спечелим време — продължи магьосникът. — Много време. Не след дълго Лунна сянка ще изпрати смесена армия от пет хиляди човека да завземе Талиос. Не бива да допускаме да ни победят. Ако изобщо има някакъв начин, длъжни сме да отблъснем силите, изпратени срещу нас.
— Нищо по-хубаво от доброто пожелание…
— Готови ли сте да платите цената? — сериозно попита Корди, сякаш наистина вярваше, че е възможно.
— Да, цената ще бъде платена — отговори жената. — Независимо каква е.
Уилоу я погледа известно време, докато накрая просто не удържа и изплю въпроса, който напираше да излезе:
— Коя все пак сте вие, госпожо? С тези обещания и планове?
— Аз съм Радиша Драх, господин Лебед.
— Мамка му! — измърмори той. — По-голямата сестра на принца. За която хората казваха, че е истинският господар на тези земи. — Знаех си, че сте важна, но… — Беше разтърсен чак до ноктите на краката си. Но нямаше да се казва Уилоу Лебеда, ако не направеше това, което в крайна сметка и стори. Облегна се назад, скръсти ръце пред гърдите си, изхили се мазно и попита:
— И какво ще спечелим ние от цялата работа?
8.
Опал: гарвани
Въпреки че империята все още създаваше повърхностно впечатление за цялост, слабости и пропукване на дисциплината се промъкваха от тъмните дълбини. Усещаш го, когато вървиш по улиците на Опал. Чуваха се подхвърлени остри забележки за новата реколта повелители. Едноокия каза, че и черният пазар неимоверно се е разраснал, а той е специалист в областта от повече от век. Престъпността също растеше.