Някъде в миналото му сигурно имаше причина за такава сериозна омраза към събирачите на данъци. Разбирам го по някакъв интелектуален начин. Така де, не може да има по-нисша форма на живот — с евентуалното изключение на сводниците — от тази, която процъфтява в състояние на дадената й от друг власт да унижава, тормози и генерално да вгорчава живота на други хора. Такива твари ме карат да се отвращавам от собствения си вид. Но при Гоблин граничи с истинска страст. На няколко пъти се опита да подкокороса хората около него да отидат и да причинят малко чудовищна болка на намиращите се наоколо данъчни, а защо не и някоя и друга трагична смърт.
Термитите бяха силно притеснени. Не знаеха как да тълкуват внезапното ни и зловещо появяване. Пристигането на имперски легат може да значи много неща, нито едно от тях добро за дребната бюрокрация.
Навсякъде наоколо ни работата замря. Дори псуващите главатари на уличните банди спряха тирадите си за момент, за да погледнат кораба.
Едноокия обобщи ситуацията:
— По-добре ни измъкни от града, Знахар. При това бързо. Или цялата работа ще стане като онази в Кулата, но тоя път с твърде много хора, задаващи твърде много въпроси.
Каретата беше готова. Господарката вече чакаше вътре. Жребците — и големите, и обикновените — бяха впрегнати и оседлани. По-малката и лека карета с багажа на Господарката стоеше плътно затворена в очакване да тръгнем. Бяхме готови да потеглим, когато капитанът на кораба ни пуснеше.
— По седлата! — наредих аз. — Едноок, когато мостът се спусне, искам адски вой. Мускус, разкарай тази карета оттук все едно Хромия е зад гърба ти. — Обърнах се към командира на конната стража. — Вие ще ни проправите път. Не позволявайте на онези хора долу да ни забавят.
След това се приближих към каретата.
— Мъдро, Знахар — каза Господарката отвътре. — Или се измъкваш бързо, или рискуваш да попаднеш в капана, който ме задържа в Кулата.
Точно от това се страхувам. Мога да симулирам цялата тая работа с легата само ако никой не ме гледа отблизо.
Много по-добре щеше да е просто да преминем през града като буря и да ги оставим да си мислят, че съм някой от Покорените — в лошо настроение, надменен и арогантен. С мисия на юг, която не влиза в работата на управителите на Берил.
Мостът се спусна. Едноокия вкара в действие адския вой, който си бях поръчал. Малката ми армия потегли. Дребните хорица и привилегированите се разпръснаха по съвсем еднакъв начин пред олицетворението на огъня и мрака, каквото сигурно изглеждахме. Профучахме през Берил така, както бяхме преминали през разбуждащия се Опал преди три дни, разпръсквайки ужас около себе си. Зад нас „Тъмните Криле“ щеше да отплава с вечерния отлив със заповеди да продължи към Гранатовите пътища, където да патрулира неопределено време срещу пирати и контрабандисти. Излязохме през Боклукчийската порта. Въпреки че обикновените ни коне бяха изтощени, продължихме, докато не се спусна пълен мрак.
При все бързината, с която се измъкнахме от града, не бяхме спрели достатъчно далеч, за да избегнем изцяло вниманието му. Когато се събудих, Мъргън ме чакаше заедно с трима братя, които искаха да се присъединят към нас. Имената им бяха Клетус2, Лонжинус и Лофтус. Казаха, че били още деца, когато за последен път минавахме през Берил. Нямам представа как ни бяха разпознали при скоростта, с която се движехме. Твърдяха, че са дезертирали от Градските кохорти, за да тръгнат с нас. Не бях достатъчно на кеф да водя кръстосан разпит, затова приех на доверие мнението на Мъргън, че изглеждат свестни.
— Щом са толкова глупави, че искат да се присъединяват, без да знаят каква е ситуацията, нека. Дай ги на Хагоп.
Вече имах два леко кекави отряда. Мускуса и четиримата новаци от Опал, а сега и Хагоп с тези тримата. Така се гради историята на Черния отряд. Взимаш човек тук, вписваш още двама оттам и просто продължаваш да продължаваш.
На юг и все на юг. През Ребоса, където бяхме минали за кратко — там се записаха Хагоп и Мускуса. Те двамата откриха града си безкрайно променен и при все това съвсем същия. Не им беше трудно да го изоставят повторно. Прибраха със себе си още един човек. Племенник, който бързо си спечели името Щастливия заради постоянната си начумереност и саркастичен начин на изразяване.
След това Падора и отвъд, към големия кръстопът на търговски пътища, където бях роден и където се присъединих към Черния отряд скоро преди той да напусне службата си там. Бях млад и глупав, когато го направих. Но пък видях далечните краища на света, все е нещо.
2