— Не, нищо. Той не би трябвало изобщо да се влачи с нас… — Но нямаше смисъл да припявам точно този рефрен. Хриптящия отказваше да ме чуе. — Вие с Гоблин сигурно сте в състояние да му помогнете повече от мен.
— Значи не можеш да сториш нещо за някой, който не иска?
— А нима не е така? — казах и го погледнах право в очите. — Колко време, докато си получим водачите?
— Единственото, което ми отговаря, е „скоро“.
Скоро, наистина… В този момент двама високи чернокожи мъже приближиха по пътя с бавна отмерена походка. Бяха най-охранените и здрави екземпляри от тази раса, които виждах от доста време насам. Всеки носеше на гръб наръч копия за мятане и по още едно с къса дръжка и дълго острие в ръка. В лявата държаха щитове от боядисана на черни и бели ивици кожа. Крайниците им се движеха в съвършен синхрон, сякаш двамата бяха половини на някаква чудна и ритмична машина.
Погледнах към Господарката. Мислите й бяха неразгадаеми. Накрая каза:
— Страхотни войници би излязло от тези.
Двамата дотичаха до Хриптящия, симулирайки незаинтересованост към останалите. Но ми направи впечатление, че скришом ни изучават. От тази страна на джунглата белите хора трябва да са рядкост. Излаяха нещо на водача ни на някакъв странен език с много цъкания и паузи. Той от своя страна беше порядъчно сервилен. Отговори им на същия език, хленчейки като роб пред избухливия си господар.
— Проблем — каза Господарката.
— Определено. — Подобно презрение към чужденците за нас не беше нещо ново. Трябваше бързо да уточня кой казва „Скочи!“ и кой — „Колко високо?“.
Заговорих на Гоблин, използвайки езика на жестовете. Едноокия ни видя. И се изкикоти. Което пък привлече възмущението на новите ни водачи.
Щеше да е пипкаво. Трябваше да направят нещо с умишлената цел да ни провокират. Само тогава биха приели да ги поставят на мястото им.
Едноокия имаше големи идеи. Казах му да се удържа, но да замисли някоя по-сериозна илюзия. Попитах:
— Каква е тая олелия? Разучи веднага!
Той започна да натяква нещо на Хриптящия.
Бедният човечец изглеждаше като притиснат между два особено големи камъка. Каза на магьосника, че К’лата не искали да преговарят. Щели да преровят багажа ни и да си вземат това, което сметнели, че им изплаща труда.
— Нека опитат и ще отбележат, че пръстите им са отхапани. До лакътя. Кажи им го. Учтиво.
Обаче беше малко късно за учтивост. Момчетата разбираха езика. Но пък изръмжаването на Едноокия ги беше стреснало. Не знаеха какво да предприемат.
— Знахар! — извика Мъргън. — Имаме си компания.
Наистина. Някои от онези, които ни бяха зяпали гадно преди.
Точно от това се нуждаеха двамата ни нови приятели, за да оправят нараненото си честолюбие. Започнаха да скачат напред-назад, да вият и да удрят копията в щитовете си. Закрещяха обиди на цъкащия си език. После заскачаха по границата, очертана от камъните. Едноокия се втурна след тях.
Рибите не искаха да кълват, но явно и те си имаха стръв. Някаква команда премина между крясъците.
Двамата войни изреваха и атакуваха. Завариха ни съвсем неподготвени. Трима паднаха. Останалите бързо озаптиха бъдещите ни водачи, макар и не без още проблеми.
Хриптящия скачаше по границата, размахвайки ръце в опит да върне Едноокия. А в небето обикаляха гарвани…
— Гоблин! — извиках. — Едноок! Започвайте!
Черният магьосник се разсмя, протегна ръка към главата си, хвана здраво косата и дръпна.
Обели се изпод идиотската си шапка като непотребен парцал. А зъбатото огнено нещо отдолу беше достатъчно грозно, за да обърне стомаха и на лешояд.
Което беше само шоу — отвличане на вниманието, докато Гоблин се зае със същинската част.
Дребното човече изглеждаше заобиколено от гигантски червеи. Отне ми момент да осъзная, че гърчещите се неща са дълги въжета. Изкрещях, когато видях състоянието на екипировката ни.
Гоблин се разсмя истерично, а стотиците парчета въже се омотаха около тревите из въздуха, за да връзват, душат и тормозят всичко около себе си.
Хриптящия тичаше като пощурял наоколо и крещеше:
— Спрете! Спрете! Нарушавате примирието!
Едноокия го игнорира. Върна обратно „маската“ си, за да прикрие ужаса отдолу, и захвърля изпълнени с мрачен укор погледи на Гоблин. Не му харесва, когато другите са изобретателни.