Беше един от тези моменти, в които каквото и да кажеш, ще е неправилно. Затова направих второто най-лошо нещо и си тръгнах, без да продумам каквото и да било.
По пътя обратно почти се спънах в Гоблин. Въпреки че вдигах доста шум при спускането си в тъмнината, той беше така съсредоточен, че не ме усети. Скрит зад някакъв камък, наблюдаваше обърнатия с гръб Едноок. До такава степен бе очевидно, че намисленото не е на добро и просто не можах да се сдържа. Наведох се и прошепнах точно в ухото му:
— Буу!
Той изкрещя ужасено и подскочи на поне десет стъпки височина, след което рязко се обърна и ме изгледа злобно. Без да му обръщам много внимание, продължих към лагера и започнах да ровя в дисагите си за книгата, която исках да чета.
— Защо просто не си гледаш твоята работа, Знахар? — запита ме изведнъж Едноокия.
— Моля?
— Да си гледаш, викам, собствената работа. Причаквах малкия жабок. Ако не се беше набъркал, щях да го хвана като готова за кормене антилопа. — При тези думи някакво тънко въже изшумоля в тревата и се уви около дланта му.
— Не бих допуснал да се случи отново.
Аналите не ми помогнаха да се избавя от страховете си. Обзе ме параноята и онова гадно усещане като сърбеж между лопатките. Опитвах се да пробия мрака около себе си, да разбера кой ме наблюдава.
И Гоблин, и Едноокия бяха необичайно мрачни.
— Хей, вие двамата! Можете ли да дойдете да обсъдим нещо сериозно? — запитах ги.
Е, можеха, оказа се, но не искаха да признаят, че дрязгите им не са от светоизместваща важност, така че просто ме зяпнаха и зачакаха да си кажа какво искам.
— Лошо усещане. Не точно предчувствие, но от същото семейство, и става все по-зле.
Гледаха ме с каменни изражения и отказваха да продумат.
Мъргън за сметка на това искаше.
— Знам за какво говориш, Знахар. И аз съм на тръни, откак се приближихме.
Огледах останалите. Те спряха да се закачат. Игрите на Тонк прекъснаха. Мускуса и Хагоп потвърдиха, че и те са неспокойни. Останалите се изживяваха като твърде мъжествени, за да си признаят.
И така, може би този път не си въобразявах.
— Имам неприятното усещане, че се изправяме пред вододел в историята на Черния отряд. Някой от вас, гении, ще ми каже ли на какво се дължи?
Гоблин и Едноокия се спогледаха, но никой не продума.
— Единственото странно нещо, което Аналите казват за Геа-Ксле, е, че оттам сме си тръгнали спокойно.
— Какво искаш да кажеш? — Този Мъргън. Да му плащах, пак нямаше да се държи толкова добре.
— Означава, че предците ни не са били принудени да си пробиват път с бой на тръгване. Можели са да подновят наемничеството. Но Капитанът им чул за някаква планина на север, където буците сребро тежали по половин килограм.
Имаше и още към тази история, но те не искаха да го чуят. Ние вече не бяхме Черния отряд. Просто хора без корен, идващи от никъде и продължаващи пак натам. Какъв ли беше моят дял от вината за това? И какво се дължеше просто на горчивите обстоятелства?
— Без коментар? — И двамата бяха замислени. — Добре. Мъргън. Утре ще развеем знамето и ще влезем в града с цялата тържественост, на която сме способни.
Това повдигна някои вежди.
— Довършете си чая, момчета. И се подгответе за истинска бира. Чувам, че там долу правели страхотна.
Наченки на интерес.
— Виждате ли? Аналите все пак вършат някаква работа.
Седнах, за да запиша това-онова в собствената си тетрадка, като от време на време хвърлях по някой скришен поглед към магьосниците. Бяха забравили напълно разприте си и очевидно използваха главите си за нещо по-сериозно от замисляне на глупости.
По време на един такъв поглед мернах сребристожълт блясък. Идваше сякаш откъм скалата, откъдето преди малко наблюдавах светлините на града.
— Господарке!
Изпотроших си краката, докато тичах натам, но за сметка на това се почувствах като пълен идиот, когато я видях спокойно да седи на камъка, с ръце около свитите си колене, да размишлява в мрака на нощта. Светлината на новоизгрялата луна я осветяваше изотзад. Изглеждаше много стресната от дивашкото ми препускане.
— Какво стана? — извиках.
— Моля?
— Видях някакви странни отблясъци.
Изражението й на лунна светлина изглеждаше искрено изненадано.