Може би така работи обществото. Вероятно просто не може да повярва на истината.
С помощта на Жабешко лице ни отне по-малко от шест минути да се оправим с капитана на баржата и сбирщината важни клечки с него. Успях да се преборя и за доста солидно възнаграждение отгоре на безплатното пътуване.
— Хващаме се за работа веднага след като видим парите — казах им. И ето. Появиха се почти магически.
— Можеше и за повече да ги изстискаш — каза Едноокия.
— Отчаяни са — съгласих се. — Трябва да е нещо, което се налага да преодолеят на всяка цена. Да се захващаме за работа.
— Не искаш ли да знаеш какво?
— Няма голямо значение. Така и така отиваме.
— Вероятно. Но ще накарам Жабешкото лице да поразгледа наоколо.
— Както искаш. — Обходих главната палуба. Мускуса и Хагоп се мотаеха с мен. Обсъждахме как да подобрим защитата на коритото. — Трябва да добием по-ясна представа срещу какво се изправяме. Да сме готови за пиратските тактики. Например можем да сложим катапулти зад щитовете — за случай на атака с малки лодки.
Спрях покрай парапета откъм кея. Очевидно някакъв конвой щеше да следва нашата баржа, която също толкова очевидно беше създадена, за да проправи път. Никога не биха могли да я върнат обратно по реката. Греблата й стигаха само колкото да се движи в правилната посока.
Над хаоса се носеха гарвани. Игнорирах ги. Започвах да си мисля, че просто съм вманиачен.
Тогава забелязах малко островче празнина до стената на един склад. Хората избягваха мястото, без да се усещат. Сред сенките тъмнееше някаква смътна фигура. Гарваните кръжаха нагоре-надолу около нея.
Имах чувството, че някой ме гледа. Беше ли наистина всичко в главата ми? Никой друг не забелязваше проклетите гарвани.
— Крайно време е да разбера какво става. Едноок! Трябва ми любимецът ти.
Казах на Жабешко лице да хвръкне и да хвърли един поглед. Той отиде. След около минута се върна, гледайки ме странно.
— Какво се очакваше да видя, Капитане?
— А какво видя?
— Нищо.
Обърнах се натам. Сега и аз съзирах „нищо“. Но после мернах тримата катили, които вчера се опитваха да ме заговорят. Този път ги придружаваше и тълпа братовчеди, мотаещи се наоколо. Наблюдаваха нашата баржа. Предположих, че още се интересуват от нас.
— Имам преводаческа задача за теб, изтърсак.
Най-големият от тях се казваше Могаба. Той и приятелчетата му желаели да се запишат в отряда. Добави, че имало още като него, ако съм ги искал. След това се позова на някакво свое право. Обяви, че всички чернилки, които виждам наоколо, са наследници на мъжете от Черния отряд, служили в Геа-Ксле навремето. Наричали се Нар — военната каста на града. Останах с впечатлението, че за тях съм нещо свещено. Капитана — едва ли не някакъв полубог.
— Какво мислиш? — попитах Едноокия.
— Подобни момчета ще са ни от полза. Виж ги само. Чудовища. Вземи ги всичките, ако са сериозни.
— Жабешко лице може ли да разбере?
— Естествено.
Той инструктира импа и го прати на разузнаване.
— Знахар.
Подскочих. Не бях усетил приближаването на черния магьосник.
— Какво?
— Тези Нар наистина са страшни. Кажи му, Жабешко лице.
Импът заприказва с онзи Гоблинов фалцет.
Нар наистина били наследници на предшествениците ни. Те оформили своя отделна каста — войнски култ, създаден около легендите, които Черния отряд оставил след себе си. Пазели собствени Анали и спазвали древните традиции по-добре от нас. След това Жабешкото лице ми снесе истинския шедьовър.
Някакъв човек, наречен Елдрон Гадателя, известен местен магьосник, предсказал идването ни още преди месеци, някъде по времето, когато пресичахме странните кафяви хълмове на път за Д’лок-Алок. Нар (дума, означаваща „черно“) започнали поредица от изпитания, за да изберат най-добрия на всеки сто, който да се присъедини отново към древното братство и да отиде на поклонението в Катовар. Ако ние искаме да ги вземем.
Елдрон Гадателя явно бе отгатнал и мисията ни.
Не обичам, когато се случват неща, които не са ми ясни. Ясно?
Могаба бил избран за командир на делегацията по правото му на шампион на кастата.
Докато Нар се подготвяли за пристигането ни, господарите и търговците в града започнали да мислят как да ни използват за пробиването на непреодолимата през последните години пиратска блокада.