Казаха ми, че тъй като живеели в сянката на града, били безобидни. Когато нахлували с бойни викове, обикновено било, за да „наловят“ крокодилски кожи и наметала от папагалски пера. Следвайки някакъв моментен импулс, си купих една от въпросните пелерини — най-голямата и най-просташки шарената, която видях. Тежеше поне тридесет кила. С нея имах вид на същински свиреп вожд.
Могаба инспектира наметалото и го обяви за мъдра придобивка. Каза, че то ще отблъсква стрели по-добре от броня.
Някои Нар си купиха кожи, за да подсилят щитовете си.
На Гоблин му стана нещо и си взе две запазени крокодилски глави. Едната беше толкова огромна, че изглеждаше като драконова. И докато аз разсъждавах над нощната река, гарваните и други такива романтични неща, той монтираше чудовищната си покупка на носа на кораба. Подозирах, че крие нещо по-мащабно в ръкава си.
Дойде при мен с по-малката глава.
— Искам да те стъкмим да я носиш.
— Искаш какво?
— Да я носиш. И когато пиратите нападнат, ще се втурнеш насреща им с пернатото си наметало, бълвайки огън като някой митичен звяр.
— Разкошен номер. Харесва ми. Всъщност е просто прекрасен. Я дай сега да видим дали няма да можем да я сложим на някой здравеняк като Кофата.
— Ама…
— Нали не си въобразяваш, че аз ще стоя там изтъпанен на показ за всички стрелци, нали?
— Ще разполагаш с достатъчно защита от мен и Едноокия.
— Нима? Значи молитвите ми са дали резултат най-накрая? Години наред не съм искал нищо друго от вас двамата. „Опазете ме, о свещени отци на отряда!“ — плаках хиляди пъти. Да, десетки хиляди пъти молих…
Той ме прекъсна със злобно изцвърчаване, после смени темата:
— Онези момчета, които гаджето ти докара…
— Следващият умник, който нарече Господарката мое гадже, ще сложи седло на крокодил и ще провери лично дали стават за яздене. Ясно ли е?
— Да. Ясно е, че чувствата ти са наранени, защото реалността те е догонила.
Успях да си задържа устата затворена, но бях на косъм.
— Тия двамата са лоши новини, Знахар — прошепна с онзи бездиханен шепот, който използваме, когато се промъкваме отвъд вражеските постови. — Нещо много сериозно се готви в тяхната каюта.
Опитваше се да бъде полезен. Откак Жабешко лице се появи, той остана в сянка. Затова не му казах, че вече проучвам какво наистина става там и обмислям варианти за действие.
Над водата подскочи някаква риба, вероятно за да избяга от хищник. И за усилието си беше възнаградена — някаква нощна птица я сграбчи в ноктите си и отлетя.
Изсумтях. Да му кажа ли какво знаех и колко още подозирах? Или трябваше да продължа да се правя на тъп, докато чакам изгоден момент? Да се поддържа мистиката сега беше важно, когато отрядът отново се разраства. Трябваше да продължа още известно време. Старите момчета не бива да заподозрат колко циничен и прагматичен подход към водачеството съм запланувал.
Слушах, докато Гоблин ми снасяше всичките си предположения, подозрения и „факти“. Малко от казаното ме изненада. Това, което все пак не знаех, само допълни картината, разкрила се и без друго в главата ми.
— Мисля, че дойде времето да създадеш шедьовъра на живота си, Гоблин — казах му накрая. — Нещо директно и мощно, което можеш да освободиш за секунди.
На това той пусна известната си Гоблинска усмивка.
— Доста съм те изпреварил, Знахар. Заформил съм някои номерца, които наистина ще направят шоу, когато ги задействам.
— Чудесно. — Подозирах, че някъде по трасето и Едноокия го чака изненада.
Пътешествието до Третия Водопад отнема минимум две седмици, защото течението е не по-бързо от бавен човешки ход. В комбинация с пиратската заплаха, пътуването можеше да продължи и вечно.
Към края на четвъртия ден бяхме укрепили баржата до възможния максимум. Дървени щитове предпазваха главната палуба. Долните им краища продължаваха под нивото на водата, за да направят превземането ни на абордаж от лодки почти невъзможно. Между тях нямаше достатъчно голяма пролука да се промъкне каквото и да било. Момчетата поставиха по четири катапулта от всяка страна на палубата. Благодарение на предвидливостта на Едноокия имахме и запалителни бомби, които складирахме в добре защитени гнезда. Тримата братя от Берил ни построиха делфин — тежест във формата на риба, закачена на дълга верига. Идеята е да се мята от летва и да пробива дъната на лодки. Моята любима машинка обаче беше измайсторена от Търпеливия — бивш пазач на кервани.