Малък трамплин, изпращащ рояк от отровни стрелички. Само леко одраскване и отровата причиняваше пълна парализа. Единственият недостатък на машината беше, че не може да се движи. Трябваше целта сама да влезе в обсег.
Когато приготовленията приключиха, реших да почерпя всички с любимите си дразнители от времето, когато бях не водач, а прост войник. Учения и тренировки. И интензивно овладяване на езици. Накарах Едноокия и любимеца му да се поизпотят, докато наложат поне едно общо наречие на мъжете в отряда. Имаше много мърморене. Само Нар бяха благосклонно впечатлени.
Господарката не се появи. Ако не знаех какво е положението, бих си помислил, че изобщо не съществува.
Навлязохме в мочурищата рано на шестата утрин. Всички бяхме в бойна готовност.
В продължение на още два дни нямаше и следа от пирати. Когато най-сетне се появиха, бяхме получили достатъчно предупреждения от Едноокия и Гоблин.
Минавахме през място, където ниските кипариси задръстваха пътя. Нападателите изскочиха иззад завоя в двадесетина гребни лодки. Успях да прицеля само два катапулта, а те потопиха една-единствена лодка. Стрелите, изпратени от мъжете на палубата, също не направиха кой знае какво. Лодките бяха укрепени и покрити с крокодилска кожа.
Прихванаха ни от едната страна. Куките, закрепени на дълги вериги, бяха лесно захванати за горния край на щитовете. Пиратите се закатериха по стените на кораба.
Точно там, където ги исках.
Щитовете бяха покрити с малки отвори. Хората на Могаба промушваха мечовете си през тях и ги забиваха в краката на стоящите отвън. Тези, които все пак достигнаха върха, трябваше да балансират на десетсантиметров дървен парапет, преди да скочат на палубата.
Приличаше на стрелба по пуйки. Никой не оцеля достатъчно дълго, за да се приземи на палубата.
На Гоблин и Едноокия не им се наложи дори да вдигат пръст. Забавляваха се да мятат бомби. Пиратите не се бяха сблъсквали с подобно нещо досега. Разбягаха се по-бързо, отколкото ако момчетата не се бяха намесили.
Мисля, че загубиха петдесетина или шестдесетина мъже. Никак малко, но можеше да се иска и повече. А и търговците от Геа-Ксле разчитаха на нас да ги прекършим завинаги.
Когато пиратите изчезнаха, капитанът изникна от нищото като призрак. Нито той, нито екипажът му се мернаха наоколо по време на битката. Бяхме се носили свободно, тласкани само от капризите на теченията.
По същото време случайно се появи и Жабока. Използвах го, за да прекарам капитана през деветте кръга на ада. Яростта ми успя да изтъпи остротата на оплакванията му, че сме оставили толкова пирати да избягат.
— Сега ще трябва да се биете пак. И следващия път ще знаят какво да очакват.
— Доколкото съм чувал, първата атака е само за проверка. Какво, по дяволите, става там? — Реката беше разпенена — имаше нещо под повърхността. Чуваше се блъскане в дъното на баржата.
— Игли — потрепери капитанът. Жабешко лице също изглеждаше притеснен. — Риба, дълга колкото ръката ти. Привлича ги кръвта във водата. Когато са повече, полудяват и нападат всичко, което им се изпречи. Могат да погълнат хипопотам заедно с костите за минута.
— Така ли?
Реката подивяваше все повече и повече. Мъртвите пирати, както и ранените, които не бяха успели да се качат на лодките, изчезнаха. Горящите и счупени корита също потънаха в малките водовъртежи. Явно Иглите бяха направили героичен опит да погълнат и тях. Когато бях сигурен, че следващия път екипажът сам ще се бори за спасението си, отидох на съвещание с питомните си магьосници.
Втората атака дойде посред нощ. Този път мръсниците бяха сериозни.
По-ранният им сблъсък с нас ги бе убедил, че взимане на пленници няма да има.
Естествено, бяхме предупредени. Гоблин и Едноокия си вършеха работата.
Отново се намирахме в тесен проход и този път пиратите бяха поставили барикада, за да ни задържат. Прецаках ги, като накарах Гоблин да пусне котви, веднага щом разбрахме за нея. Спряхме на около двеста стъпки от капана и зачакахме.