— Гоблин? Едноок? По местата си ли сте? — Имахме подръка някои изненади.
— Готови сме, мамче.
— Клетус. Делфина приготвен ли е?
— Да, сър.
Досега не бяхме използвали тази машинарийка.
— Мускус. Не чувам проклетата помпа. Какво, по дяволите, става там отзад?
— Търся момчетата от екипажа, Знахар.
Чудесно. Искаха пак да се покрият, така ли? Мислеха си, че ще откупят смешните си животи от пиратите, като просто не се съпротивляват?
— Мъргън, изкопай капитана от дупката, в която се е наврял. — А аз знаех къде е. — Искам го тук. Едноок, трябва ми Жабока.
— Веднага щом се върне от разузнаване.
Жабешко лице се появи пръв. Точно ми казваше, че всеки възрастен мъж в блатото ни чака зад барикадата, когато Мъргън довлече хленчещия капитан. Докато първите пиратски стрели се спускаха от небето, казах:
— Обясни му, че ще отлети през борда, ако хората му не са си по местата до две минути. И че ще продължа да хвърлям още от екипажа след него, докато работата не тръгне. — Говорех сериозно.
Съобщението се разнесе из кораба. Още докато с Мъргън обсъждахме колко надалеч заедно можем да хвърлим голям мъж, чухме скърцането на помпите.
Стрелите започнаха да падат. Не бяха добре насочени, но и целта им бе просто да си държим главите ниско.
Последваха викове и проклятия, защото Гоблин пусна в действие една от любимите си хитринки от времето на Бялата Роза — магия, която подлудяваше всяко насекомо в дадена област и го караше да се хвърли върху най-близкия човек.
Крясъците и шумотевицата утихнаха бързо. Тестът бе проведен и имахме отговор — пиратите разполагаха с някой, достатъчно силен, за да спира дребни гадости като тази.
Едноокия трябваше да локализира магьосника, за да могат после двамата с Гоблин да опънат кожата му на някой кипарис.
Дъждът от стрели спря. И говорейки за дявола, в този момент се появи и черният магьосник.
— Имаме проблем, Знахар. Онова момче там е тежка категория. Не знам какво можем да сторим срещу него.
— Каквото можете. Намерете слабото му място. Направи ли ти впечатление, че стрелите спряха?
Шумотевицата бе достатъчна, за да прикрие плясъка на гребла.
— Разбрах. — Едноокия се втурна към мястото си. Лъч розова светлина се понесе нагоре. Аз наместих по-добре крокодилската глава, която Гоблин ми сложи. Беше време за шоу.
Представлението е половината битка.
Розовата светлина бързо се разрасна и озари реката.
Към нас се прокрадваха около четиридесет лодки. Бяха разгърнали крокодилските кожи с надеждата, че ще се опазят от огнените бомби.
Междувременно аз блестях и бълвах огън. Бас ловя, че от тяхната позиция съм представлявал страшна гледка.
Най-близките корита се носеха на десетина крачки от нас. Видях подвижните стълби и се ухилих доволно под крокодилските зъби. Бях се оказал прав.
Разперих ръце, после ги свалих.
Една-единствена бомба полетя надолу, за да се взриви в някоя от лодките.
— Стига сте помпали, проклети идиоти! — изкрещях аз.
Бомбата не пожела да избухне.
Повторих си номера.
Втория път имахме късмет. Пламна огън. За броени секунди цялата река беше покрита от пламъци, с изключение на тясна ивица около нашия кораб.
Капанът се оказа едва ли не твърде добър. Огънят изсмука почти всичкия въздух и нагорещи до такава степен останалата част, че беше непоносимо. Но пламъците не продължиха дълго благодарение на нищожния ентусиазъм на изпомпващите маслото.
По-малко от половината нападатели бяха погълнати от пламъците, но оцелелите нямаха желание за битка. Особено след като делфинът и катапултите започнаха да раздробяват лодките им на малки парченца. Разпръснаха се в търсене на прикритие. Бавно. Болезнено бавно. Катапултите и стрелците ги ужилиха много жестоко.
Силен и ужасяващ рев се разнесе откъм барикадата. Трябваше им известно време, за да се вбесят истински.
Дрънчене, трополене и плясък на гребла обявиха втората вълна.
Тези също не ме притесняваха. Третото нападение щеше да е трудното, ако не се откажеха преди това. Третата вълна и онова неизвестно количество хора, които Едноокия бе открил, ме притесняваха.
Лодките се намираха на стотина крачки от нас, когато Гоблин даде сигнал. Беше събрал огромно количество Игли — хиляди неразбиращи рибоци точно под нападателите.