Водещата лодка се приближи достатъчно и аз се разтанцувах.
Делфинът се спусна и разби широко корито, пригодено за блатни условия. Всички останали машини също се задействаха. Полетяха копия и бомби.
Целта ни беше да набутаме няколко ранени пирата във водата при Иглите.
Натирихме няколко ранени пирата във водата при Иглите.
И реката подивя.
Половината лодки представлява просто кожи, опънати върху дървени рамки. Те не можеха да устоят на атаката на рибите. Дървените корита издържаха по-дълго, но само най-тежките понесоха повече от няколко последователни атаки. И дори те ставаха жертви на паникьосаните мъже в тях.
Най-хитрите и бързи пирати се засилиха към баржата. Ако успееха да се качат на борда и да завземат съда… Точно тази възможност исках да видят.
Носеха си стълби с дъски в единия край. Ако ги заклещеха във върховете на щитовете, дървото щеше да предпазва краката им от промушващите се през дупките ножове на Нар. Само дето аз бях накарал Нар да застопорят ножове и остри парчета дърво в процепите между дъските.
Така обаче стана по-трудно да се заклещят стълбите. Клетус и братята му потрошиха няколко лодки, преди пиратите да се усетят колко хубави ръкохватки са всъщност бодлите по обшивката на кораба ни.
Нар бяха инструктирани да не ги закачат, докато не правят нищо друго освен да си висят долу. Тяхното присъствие обезкуражаваше братята, братовчедите и бащите им в стрелба откъм барикадите.
Отне известно време, но накрая тишината отново завзе нощта, а реката пак стана неподвижна.
Останките се носеха наоколо и се събираха на купчини около гика на кораба. Моите хора спряха заниманията си за кратка почивка. Едноокия прибра розовите светлини от небесата. Двамата с Гоблин, Жабешко лице, водачите ми на отряди, Могаба и — О, богове! — капитанът на баржата се приближиха към мен за кратък разбор на събитията. Капитанът предложи да вдигнем котва и да обръщаме.
— От колко време сме тук? — попитах аз.
— Два часа — отвърна Гоблин.
— Ще оставим замалко нещата така. — Предполагаше се, че останалата част от конвоя ще изостане с осем часа, като теорията беше, че ако ни догонеха, когато пиратите са ни надвили, ще ги заварят твърде изтощени, за да се съпротивляват, и ще ги избият. — Едноок. Какво става с магьосника зад барикадата?
Той не звучеше твърде добре:
— Може би сме в опасност, Знахар. Той е дори по-силен, отколкото предположихме в началото.
— Опита ли се да го хванеш?
— Два пъти. Не мисля, че дори е забелязал.
— Ако е толкова мощен, защо се покрива, вместо да ни помете?
— Нямаме представа.
— Да поемем ли инициативата? Да му оставим стръв и да го изчакаме да я клъвне?
— А защо просто не разбием барикадата и не си продължим по пътя? — попита Мъргън. — Изтребихме достатъчно от тях, за да оставим блатото в траур за цяла година напред.
— Защото няма да ни пуснат, ето защо. Не биха могли. Едноок. Можеш ли да намериш магьосника?
— Да. Но защо ми е? Съгласен съм с хлапето. Нека разбием блокадата. Може пък да ни изненадат и да ни пуснат.
— О, ще ни изненадат, бъди сигурен. За какво мислиш, че изобщо са сложили блокада, глупчо? И защо, смяташ, спрях кораба тук? Можеш ли да набуташ някое от лилавите си кълба в косата му?
— Ако ми се наложи. За около половин минута.
— Налага се. Когато ти кажа. — Опитвах се да намеря необичайни начини за излизане от ситуацията и май бях напипал един. Исках да си направя един интересен, макар и потенциално смъртоносен експеримент. — Хагоп. Двамата с Мускуса натрупайте катапултите около източната страна. Намалете напрежението с четиридесет процента, за да могат да хвърлят бомби, без да ги взривяват във въздуха. — С помощта на Жабока казах на Могаба, че искам стрелците му на покрива на капитанската кабина. — Когато Едноокия напипа целта ни, половината стрели трябва да летят във висока дъга, а останалите — по права линия. И бомби, сякаш искаме да изгорим блатото до дъно.
Един от пиратите изкрещя отчаяно, изпусна се от щитовете и падна във водата. Кротък метеж под повърхността ни показа, че Иглите си знаят интересите и са се позастояли в околността.
— Да се захващаме.
Гоблин изчака, докато останалите се разпръснат, след това се врътна към мен.