— Мисля, че разбирам какво искаш да направиш, Знахар. Надявам се да не съжаляваш.
— Надяваш се? Ако прецакам нещата, всички сме трупове.
Дадох заповедта. Далекомерът на Едноокия се понесе по водата. В мига, когато светлината намери целта си, всички се впуснаха в действие.
За момент си помислих, че сме спипали копелето.
Господарката изневиделица се материализира на палубата. Махнах крокодилската си глава.
— Страхотно шоу, а? Дори кипарисите и мъхът горят, ако бъдат достатъчно щедро подкупени.
— Какво си въобразяваш, че правиш?
— Най-накрая благоволяваш да се явиш на дежурство, войнико?
Лявата й буза потрепери. В крайна сметка тактиката ми не целеше вражеския магьосник.
Една стрела избръмча между нас, на сантиметри между носовете ни. Господарката подскочи.
В този момент пиратите, висящи по парапета, най-сетне решиха да се пробват с изкачване нагоре и над палубата. Половин дузината, неизтребени от стрелците, успяха просто да се набучат на таралежа от копия, който ги чакаше там.
— Мисля, че се постарах да има само един начин да ни хванат. — Предоставих й момент да осмисли казаното. — Разполагат с магьосник, който е тежка артилерия. До момента се покриваше. Току-що му показах, че знам къде е и че ще се опитам да го пипна, ако мога.
— Не знаеш какво правиш, Знахар.
— Грешка. Знам точно какво правя.
Тя изплю нещо, което със запушени уши можех да приема за неверие, след което отпраши нанякъде.
— Жабок! — извиках аз.
Той се появи.
— По-добре си сложи пак крокодилската шапка, шефе. Магията няма да държи стрелите на разстояние, ако не го направиш. — Докато говореше, една тъкмо прелетя на сантиметри от нас.
Аз го хванах за главата.
— Направи ли с багажа й това, което те накарах?
— За всичко съм се погрижил, шефе. Натиках го на място, което не е това място. След момент ще започнат да вият.
Огньовете сред кипарисите изчезнаха като духнати свещи. Няколко от пламъчетата на Едноокия просто се разнесоха в нищото. Нощта започна да се изпълва с плашещото и потискащо усещане за нечие присъствие.
Единствената останала светлина беше тази, която светеше около мен и крокодилската глава на кърмата.
Господарката дойде тичешком.
— Знахар! Какво си направил?
— Казах ти, че знам какво правя.
— Но…
— Всичките ти малки играчки от Кулата ги няма, а? Наречи го интуиция, любов моя. Достигане до заключение от неадекватна и недостатъчна информация. Макар че може би имах полза от това, че познавам хората, с които играя.
Тъмнината стана още по-дълбока. Звездите изчезнаха. Но нощта имаше собствен блясък, като полиран въглен. Виждаха се отблясъци, макар че нямаше никаква светлина, дори от главата на кърмата.
— Ще ни избиеш всички.
— Тази възможност съществува, откакто ме избраха за Капитан. Имаше я и когато напуснахме Могилните земи. На тръгване от Кулата. При отплаването от Опал. Съществуваше и когато ти положи клетвата си към Черния отряд. Стана особено вероятно, когато приех тази прибързана и недообяснена оферта от търговците в Геа-Ксле. Така че, скъпа, не виждам нищо ново в ситуацията.
Нещо като голям черен камък дойде с подскоци по водата, пръскайки сребърни струи около себе си. Гоблин и Едноокия го отблъснаха.
— Какво искаш, Знахар? — Гласът й беше напрегнат, може би дори с лека нотка на страх.
— Искам да знам кой управлява Черния отряд. Интересно ми е да разбера кой взима решенията за това кой пътува с нас и кой не. Искам да зная кой разрешава на членове на отряда да бродят с дни неизвестно къде и да се скатават от задълженията си цяла седмица. И най-вече държа да разбера кой преценява кои приключения и интриги ще споделя с отряда.
Подскачащите камъни продължаваха да прииждат, разпръсквайки сребристите си струи и вълни. Всеки път все по-близо до кораба.
— Кой ще оглавява парада, Господарке? Ти или аз? И чия игра ще играем — моята или твоята? Ако няма да е моята, всичките ти съкровища остават там, където не можеш да ги достигнеш. А ние отиваме при Иглите. Сега.
— Ти всъщност не блъфираш, а?
— Човек не блъфира, когато е застанал на масата срещу някой като теб. Залагаш всичко, което имаш, и правиш всичко възможно да не загубиш.
Тя ме познаваше. Беше се разхождала из ума ми. И знаеше, че ще го направя, ако ми се наложи.