Тя погледна Пушека.
— Ти да си забелязвал някого?
— Не. Но не съм и търсил. Изглеждаше ми излишно.
— Хей, Пушек. Винаги трябва да гледаш — намеси се Уилоу. — Това си е стандартният враждебен свят. Винаги се озъртай, когато пътуваш. Навън има лоши хора. Вярваш или не, далеч не всички са толкова приятелски настроени като вас, Талианците.
Лебеда се върна на кърмата.
— Оня малоумен магьосник дори не е забелязал кафеникавите. Трябва да има свинска мас вместо мозък.
Кинжала извади нож и брус и се захвана да точи острието.
— По-добре да го наостря. Може да се изтъпи, преди старецът да се събуди и да осъзнае, че ни атакуват.
Разстоянието до Втория Водопад беше триста мили. Там реката се въртеше нервозно около разпръснати ниски хълмчета, сякаш се притесняваше да се застоява твърде дълго на едно място. На десния бряг се намираха руините на призрачния Чо’н Делор, напомняйки на Уилоу за купчина черепи. От падането на Бога на болката никой не беше преминавал по този бряг. Дори животните избягваха местността.
На хълмовете на левия бряг се простираха останките на Трите града — Първия Од, Втория Од и Третия Од. Според легендите, които Корди беше чувал, трите града се пожертвали, за да свалят Бога на болката.
Сега хората живееха само по тясната ивица в близост до Водопада, в укрепен град, широк една улица и дълъг десет мили, в непрестанен страх от призраците на отминали войни. Наричаха абсурдния си град Идон и представляваха най-смахнатата сбирщина ненормалници, която някой някога е виждал. Пътниците престояваха в Идон само колкото им беше необходимо. Както и много от обитателите му.
Докато минаваше през града и се правеше, че зяпа тъпо смахнатите му жители, Уилоу виждаше малките кафяви хора навсякъде.
— Е, Пушек, сега не ги ли виждаш с този твой орлов поглед?
— Моля?
— Явно не — отбеляза Кинжала. — Май е по-добре да си наточа още няколко ножа.
— Гледай внимателно, човече. Навсякъде около нас са, плъзнали са като хлебарки. — Всъщност Уилоу забеляза само осмина или деветима. Но това си беше повече от достатъчно. Особено ако Сенчестите стояха зад тях.
Определено някой ги подкрепяше. И решиха да го демонстрират веднага щом Радишата намери лодка, която да ги отведе до Треш и Третия Водопад.
Намираха се на завой, където реката се носеше покрай земи, все още изпъстрени от белезите на войната между Трите Града и Чо’н Делор. И насреща им се изпречиха две лодки, тъпкани с кафяви човечета, които гребяха с такова настървение, сякаш победителят в състезанието щеше да спечели безсмъртие.
Екипажът, нает от Радишата, съумя за около двадесетина секунди да прецени, че това не е техен проблем. Хвърлиха се през борда и заплуваха към брега.
— А сега да ги мяркаш, Пушек? — запита Уилоу, докато приготвяше оръжията си. — Надявам се да си поне наполовина толкова велик магьосник, за какъвто се мислиш. — Във всяка лодка имаше поне по двадесетина кафяви мъже.
Челюстта на Пушека се задейства с невероятна скорост, докато се опитваше да сдъвче каквото и да беше онова в устата му. Не направи нищо, докато лодките почти не прилепнаха от двете им страни. След това протегна ръце към едната, затвори очи и замърда пръсти.
Всички болтове и гайки, крепящи частите на лодката, се разлетяха наоколо като побеснели лястовици, а после изчезнаха във водата. Кафеникавите момчета изпопадаха в реката с викове и бълбукане. Явно повечето нямаха идея как се плува.
Пушека спря за секунда, за да си поеме дъх, след което се обърна към следващата лодка. Вече беше обърната и пътниците й я насочваха към брега.
Магьосникът разглоби и тях. След това изгледа мрачно Уилоу и се върна на мястото си под сянката на платното. Оттогава насетне винаги се подсмихваше подигравателно, когато Уилоу кажеше нещо за корабите.
— Е, поне вече знаем, че наистина си го бива — измърмори Лебеда.
Ситуацията в Треш беше точно такава, каквато предсказа Уилоу. Блокадата на север все още съществуваше. Пирати. Радишата не можеше да намери никой, който би рискувал с дългото пътешествие до Геа-Ксле, където тя обаче бе твърдо решена да стигне. Но каквото и да предложеше, никой не се наемаше. Дори и спътниците й, когато започна да ги увещава да откраднат лодка.
Беше бясна. Човек би си помислил, че светът ще потъне в ада, ако не стигне до Геа-Ксле.