Така и не успя.
Месеци наред се мотаха около Треш, отбягвайки кафявите човечета. Чуха слухове, че търговците от северния град се отчаяли достатъчно, за да направят нещо срещу речните пирати. Градът се беше превърнал в мрачно змийско гнездо. Без търговията със севера щеше да загине. Всякаква надежда, че северняците ще пробият обсадата, изглеждаше нелепа. Който бе опитвал досега, умираше.
Една сутрин Пушека дойде на закуска с умислено изражение.
— Имах сън — обяви накрая.
— О, чудно — сопна се Уилоу. — Мотая се тук месеци наред в трепетно очакване на някой от кошмарите ти. И какво ще правим сега? Атакуваме Сенчестите земи?
Магьосникът го игнорира. Напоследък често го правеше, докато говореше с Радишата. Само така можеше да се справи с Лебеда, без да прибягва до насилие. Заговори на жената:
— Напуснали са Геа-Ксле. Цял конвой.
— Могат ли да пробият блокадата?
Пушека повдигна рамене.
— Сред блатата има сила, не по-малко жестока и могъща от Сенчестите. Може би и по-опасна. Не мога да я открия в сънищата си.
Уилоу промърмори:
— Дано и кафявковците не пушат нещо по-особено. Ако заподозрат, че искаме да се свържем с другите, може да се амбицират повече.
— Те не знаят защо сме тук, Лебед. Поразрових се наоколо. Поне толкова разбрах. Просто искат да ни спипат тримата с Корди. Щяха и в Талиос да го сторят, ако можеха.
— Все същото. Колко време, докато конвоят стигне дотук?
— Пушек? Колко, наистина? — попита Радишата.
Магьосникът отвърна с категоричния маниер на всички от неговия вид. Сви рамене.
Главният кораб беше забелязан от рибари, излезли нагоре по реката. Новините достигнаха Треш няколко часа преди баржата. Уилоу и групичката му отидоха на кея заедно с половината град, за да я изчакат. Хората крещяха и надаваха триумфални възгласи, докато екипажът не тръгна да слиза. Тогава над пристанището се спусна дълбока и мрачна тишина.
Радишата вкопчи ръка в рамото на Пушека. Очевидно го заболя.
— Това ли са твоите спасители? Стари човече, търпението ми наистина започна да свършва…
21.
Треш
Пробихме блокадата и се насочихме към търговския град Треш отвъд Третия Водопад. Пътуването надолу по реката беше тихо и спокойно. Като че ли нямаше друга жива душа в целия свят освен нас. Но останките, които още ни следваха, бяха крещящо напомняне, че не сме сами, че принадлежим на суров и кръвожаден вид. Не бяхме подходяща компания за никого, както се казва.
Едноокия се присъедини към мен под крокодилската глава, която Гоблин закрепи на носа.
— Скоро пристигаме, Знахар, спокойно.
Порових из торбата си с репертоарни изпълнения и контрирах с вяло изсумтяване.
— Двамата с изтърсака се опитваме да усетим нещо за града напред.
Разбих го с още едно изсумтяване. Това му беше работата.
— Нещо не успяваме обаче.
Позяпахме, докато поредната рибарска лодка вдигна платна и с бясна скорост се засили на юг, за да докладва за пристигането ни.
— Не че усещам опасност. Нито непосредствена, нито каквато и да е. Просто някак не е съвсем както трябва. Сякаш нещо се мъти.
В гласа му долавях леко недоумение.
— Ако смяташ, че може да ни касае, прати животинката, за да провери. За това го купи все пак. Нали?
Той се ухили мазно.
Плавахме по мързелив завой на реката и течението ни приближи до десния бряг. Гарваните ни наблюдаваха с тържествено достойнство от едно самотно мъртво дърво. Чепато и грозно, то ме накара да си мисля за клупове и обесени.
— Ах, защо ли не се сетих за това, Знахар? А точно го пратих в града да поразгледа бръснарските дюкянчета.
Не продавай краставици на краставичаря, Знахар…
Импът се завърна с притеснителен отчет. В Треш имаше хора, които ни очакваха. Чакаха конкретно нас — Черния отряд.
Как, по дяволите, всеки знаеше, че идваме?
Когато най-накрая пристигнахме, пристанището гъмжеше от хора, въпреки че май никой всъщност не вярваше, че наистина идваме от Геа-Ксле. Вероятно бяха решили, че спонтанно сме се зародили по реката някъде преди завоя. Задържах останалите на борда, далеч от хорските погледи, докато не пристигна и останалата част от конвоя.
Корабите доплаваха непокътнати. Екипажите и стражите им кипяха от разказите за опустошението, на което се натъкнали след нас. Сред града избухна веселие. Явно блокадата го бе изцеждала малко по малко.