Изведнъж от мрака над тях се разнесе писукане и плясък на крила. Всички се обърнаха изненадано. Около светлината се разлетяха прилепи в хаос от цвърчене и суетене. Внезапно се появи доста по-голяма сянка, черна като парче нощ. Сграбчи прилеп в движение. Секунда по-късно втора голяма сянка прелетя, улавяйки друг. Останалите се спасиха през прозорец на нивото на земята.
— Какво, по дяволите… — изпищя Уилоу. — Какво става?!
Кинжала отговори:
— Два гарвана. Изтребват прилепите. — Звучеше съвършено спокойно. Сякаш гарвани, избиващи прилепи в мазе посред нощ току над главата му, са нещо напълно нормално.
Птиците не се появиха повече.
— Това не ми харесва, Уилоу — промърмори Корди. — Гарваните не летят среднощ. Тук има нещо гнило.
Всеки гледаше към другите и чакаше някой да се обади. И никой не забеляза гъвкавата като котка сянка, която се излегна от другата страна на прозореца и започна да наднича с едното си око. Нито пък усещаха, че една детска фигурка се е проснала върху стар сандък малко отвъд светлината и се хили. Но Пушека започна отново да трепери и да се върти на всички страни с усещането, че го наблюдават.
Най-накрая Прабриндрахът проговори:
— Спомням си, отбелязах, че идеята да се срещаме толкова близо до гората не е добра. Споделих предложението си да се съберем в някоя добре изолирана от подслушване стая в двореца. Не знам какво стана току-що, но не е нормално и повече няма да говоря тук. Да вървим. Забавянето няма да ни навреди толкова. Нали, Пушек?
Старецът трепереше силно.
— Може би е особено мъдро, принце. Много мъдро. Тук има нещо повече от това, което виждаме… И трябва да предположим, че наистина сме под наблюдение.
Радишата беше разтревожена.
— От кого, старче?
— Не знам. Какво значение има, Радиша? Има заинтересовани страни. Висшите жреци. Войниците, които искате да използвате. Господарите на сенките. А може би и други сили, за които не знаем.
Всички го гледаха.
— Обясни ми — нареди Жената.
— Не мога. Освен да напомня, че тези мъже успешно се пребориха с речните пирати, които толкова дълго държаха реката затворена. Никой от тях не споделя много по въпроса, но дочутото оттук-оттам, което събрах, ме кара да мисля, че е използвана магия от най-висш порядък — при това и от двете страни. А тяхната е била достатъчна, за да прекърши блокадата. Но като изключим импа, около тях нямаше нищо подобно, когато ние се присъединихме. Ако са имали такава сила, къде е тя? Може ли да е толкова добре скрита? Вероятно, но все пак се съмнявам. Може би е с тях, без наистина да е с тях, ако разбирате какво искам да кажа.
— Не. Пак си се върнал към старите си номера. Да си отвратително неясен.
— Неясен съм, защото не мога да ви дам отговори, Радиша. Само въпроси. Не знам дали отрядът, който виждаме, не е просто илюзия, целяща да ни заблуди. Една шепа мъже, без съмнение издръжливи и опитни в смъртоносния си занаят, но не и нещо, способно дотолкова да ужаси Сенчестите. Не са достатъчно, за да променят нещата. Така че, защо на Господарите изобщо да им пука? Или знаят повече от нас, или виждат по-добре. Спомнете си историята на Свободните братства. Те не са били просто бандити и убийци. А тези мъже изглеждат твърдо решени да достигнат Катовар. Капитанът им прибегна до всеки възможен метод освен насилие, за да открие информация за пътя.
— Хей, Пушек! Нали каза да говорим другаде? — прекъсна го Кинжала. — Защо не направим точно така?
— Да — съгласи се Лебеда. — От тази дупка ме побиват тръпки. Не мога да ви разбера, Радиша. Двамата с Прабриндрахът претендирате да владеете Талиос, а се криете из тъмните ъгълчета…
— Позициите ни не са стабилни. — Тя се надигна и тръгна към изхода. — Управляваме само с благоволението на свещениците. И не бихме желали да са в течение на всичко, което правим.
— Всеки проклет лорд и свещеник, който изобщо е някой, беше в гората тази вечер. Те всички така или иначе знаят.
— Само онова, което им казахме. А то е частица от истината.
Корди се приближи към Уилоу.
— Не се бъркай, човече. Не виждаш ли какво разиграват? Изобщо не става дума просто да отблъснат Сенчестите.
— Хмм.
Нещо, подобно на пантера, премина зад гърба им от едно тъмно петно в друго, тихо като самата смърт. Гарваните също се преместиха от една наблюдателна позиция до друга. Детска фигурка се присламчи към групата съвсем открито, но остана незабелязана. Прилепи обаче нямаше.